Майната му, Пламене, Петре! Единственото по-гадно от това да си българин в България е да си победител!

„С тая игра сме за никъде“, „На нищо не прилича това“, „Хубчев – послушко! Кой ти каза, че си треньор, бе?!“ и още, и още, и още, и още хейт… Ще си каже човек, че е дошъл отбора на Гибралтар и спечелил на „Васил Левски“ с продукция като на Барселона от втората и третата година на Гуардиола. А то всъщност България започна с две поредни победи в дивизия С на Лигата на нациите и смело гледа към първото място, което заема с пълния си актив от точки!

Голямо плюене, голямо нещо! Всички видяха, че нашите се държаха като опълченци през първото полувреме на националния стадион и само Пламен Илиев ни спаси от два или дори три гола. Ама нали това му е работата! И той си я свърши перфектно! От другата страна вратарят на Норвегия трябваше да направи едно спасяване за цял мач и не можа, Ради Василев го наказа с единственото си докосване в наказателното поле! После скандинавците 20 минути не можаха да припарят до вратата ни, чак в 80-та минута стана някакво меле, от което направихме такава контра, че с три паса стигнахме до ново положение пред Йорщайн и само фактът, че Страхил Попов е бек и няма самочувствието да стреля на 10 метра от мрежата, а предпочете центриране, провали отличен шанс да накажем за втори път Норвегия. При 2:0 какво щяха да кажат разбирачите? Излъгахме ги на контра? Глупости, пак щяхме да слушаме същите лаладжии как повтарят до втръсване, че Ивелин е слаб, че Краев тичал като кон и нищо друго не правел, че Галин Иванов цял мач един човек не бил излъгал…

Истината е в това, което каза Пламен Константинов след победата с 3:0 над Финландия на старта на световното по волейбол. „В България е много трудно да си българин!“ Навсякъде е пълно с разбирачи, с „помагачи“ и всякакви критици, които се хващат за всяка сламка, опитвайки с нея да разпалят пожар и да бутнат този, който е направил нещо обратно в казана. Българска работа, казваме всички на такива опити и даже не им се ядосваме вече! А трябва! Защото ако сами не се радваме на малките си успехи, на победите, които спортистите ни носят редовно, а ги подминаваме с „Ъм, голЕма работа, един път и ние да биемЕ“ скоро няма да се променим. Дори Хубчев да направи това, за което не смее да говори с пълен глас – класиране на голямо първенство, пак ще има такива, които ще мрънкат, че не било станало с красива и резултатна игра. Време е такива „динозаври“ да излязат от последните страници на приказката на Стоичков, Балъков, Пенев и Сираков и да влязат в настоящето, защото реалността е такава, че Петър Хубчев направи от една група лигави егоцентрици и вископарни викачи ОТБОР! Ако това и две победи с мъжка игра, себераздаване и ефективност пред гола, каквито не сме виждали от години, не ви стигат – майната му, значи единственото по-трудно от това да си българин в България е да си българин, който печели по най-добрият начин, който може – със сърце и душа!