Екс-шеф в БФС с унищожителни думи, след като хората на Гонзо подариха 199 467 евро на Лудогорец

⚠️ БФС НЕ ПРИЛАГА ПРАВИЛАТА, ПРЕНАПИСВА ГИ СЛЕД КРАЯ НА МАЧА

Това, което се случи вчера в българския футбол можеше да е смешно, ако не беше изключително плашещо. Очевидно вече не е достатъчно да прочетеш Наредбата за първенствата и турнирите в системата на БФС, за да си наясно по какви правила ще се играе и планира. Трябва да изчакаш края на сезона, заседанието на Изпълнителния комитет, първото циркулярно писмо, второто циркулярно писмо и евентуално следващото „уточнение“, за да разбереш какво всъщност е било правилото.

Да, за прословутото недоносено Правило 4 за участието на българи в титулярния състав на всеки отбор от Първа лига иде реч.

На 24 юли БФС уведомява клубовете, че ПФК „Лудогорец“ е освободен от компенсаторната такса по чл. 20а, ал. 12 от Наредбата за сезон 2025/26. Мотивът е, че представянето на клуба в европейските турнири е довело до увеличаване на солидарните плащания за останалите клубове. В резултат четири клуба трябва да платят по 199 467 евро, а „Лудогорец“ – нула.

Само че Наредбата не предвижда подобно изключение.
Не го предвижда за шампиона.
Не го предвижда за участник в европейските турнири.
Не го предвижда за клуб с принос към коефициента.
Не го предвижда за клуб, увеличил солидарните плащания.

Изключението е измислено след края на сезона, след възникването на задължението и след изтичането на срока за плащане.

Това не е управление чрез правила. Това е управление чрез привилегии.

ПЪРВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА ЕДИН КЛУБ. ПОСЛЕ – „ПРИНЦИПНО“ ПРАВИЛО
О

чевидно и в БФС са осъзнали колко абсурдно изглежда индивидуалното освобождаване. Затова почти веднага се появява допълнение към циркуляри № 6 и № 7, според което освобождаването вече имало „принципен характер“ и щяло да важи за всеки отбор, достигнал основната фаза на европейските турнири.

Този критерий обаче не е бил част от Наредбата, когато клубовете са планирали селекцията, бюджетите и съставите си. Той не е бил известен при подаването на декларациите. Не е бил известен и когато е възникнало задължението.

Критерият се появява едва след като трябва да оправдае вече предоставена привилегия.
Така не се създава общо правило. Така със задна дата се търси общо правило, което да прикрие индивидуално решение.

ЗАСЕДАНИЕ ОТ БЪДЕЩЕТО

Особено впечатляваща е административната прецизност на БФС.

В първото писмо решението е прието на 23.07.2026 г.

В допълнението вече се твърди, че е прието на 23.08.2026 г.

Тоест Изпълнителният комитет очевидно е заседавал месец напред във времето.

Може би БФС вече разполага с машина на времето. Това би обяснило защо правилата се приемат след сезона, но се прилагат към събития отпреди него.

По-тревожният въпрос е друг: какъв административен капацитет има организация, която в рамките на часове изпраща последователни писма, за да обяснява какво е решила, за кого го е решила и кога изобщо се е състояло заседанието?

Клубовете трябва да превеждат стотици хиляди евро въз основа на документи, в които БФС не може правилно да посочи дори датата на собственото си решение.

ПРАВНАТА СИГУРНОСТ НЕ Е ПОЖЕЛАТЕЛНА ЕКСТРА

Правната сигурност изисква правилата да бъдат:
— предварително известни;
— ясни;
— предвидими;
— еднакво приложими;
— променяни само занапред.

Когато след края на сезона се създава ново основание за освобождаване, клубовете вече не могат да предвидят последиците от поведението си.

Защо някой да спазва правилото за местно тренирани футболисти, след като впоследствие може да се появи ново изключение?

Днес изключението е за европейско представяне. Утре може да бъде за публика, история, инфраструктура, телевизионен интерес или някакъв неопределен „особен принос“.

От момента, в който Изпълнителният комитет може по свое усмотрение да освобождава отделни участници, Наредбата престава да бъде правило и се превръща в препоръка.

ИМА СЕРИОЗНИ ОСНОВАНИЯ САМАТА ТАКСА ДА БЪДЕ ОСПОРЕНА

Нека бъдем юридически точни: окончателно произнасяне за недействителност може да направи компетентен съд или арбитраж. Но съществуват сериозни основания таксата от 199 467 евро да бъде атакувана.

Първо – каква е правната ѝ природа?

Тя е наречена „компенсаторна такса“, но срещу нея БФС не предоставя конкретна услуга. Ако действително е такса в публичноправния смисъл, БФС трябва да покаже законовото основание, което му позволява да установява подобно парично задължение.

Ако пък е частноправна санкция или неустойка, тя трябва да има ясно основание, предварително определени условия, легитимна цел и пропорционален размер. Не може едно задължение да бъде представяно като задължително за всички, а след това да бъде опрощавано по свободна преценка.

Второ – равнопоставеността.

Член 22 от Устава на БФС изисква членовете да бъдат равни по отношение на правата и задълженията си. Пет клуба са подали еднакви декларации. Четири трябва да платят, а петият е освободен въз основа на критерий, който не е съществувал в приложимата Наредба.

Това е класически пример за различно третиране на лица в еднакво положение без предварително установен обективен критерий.

Решенията на органите на едно сдружение не стоят над закона, устава и вътрешните му актове. Законът за юридическите лица с нестопанска цел изрично допуска контрол и отмяна на решения, които им противоречат.

Трето – европейското право.

Съдът на Европейския съюз вече прие по делото Royal Antwerp, че правилата за минимален брой „местно тренирани“ футболисти могат да ограничават свободното движение на работници и конкуренцията между клубовете. Такива ограничения не са автоматично забранени, но футболната организация трябва да докаже, че са подходящи, последователни и пропорционални на реалната цел за развитие на млади футболисти.

Как БФС доказва пропорционалност на еднаква такса от 199 467 евро за клубове с коренно различни бюджети?

Как таксата гарантира развитието на млади футболисти, след като богатият клуб просто може да плати?

И как правилото преследва последователно тази цел, когато БФС впоследствие освобождава конкретен клуб по съвсем различен критерий – резултатите му в европейските турнири?

Самото освобождаване подкопава защитата на БФС, че мярката е необходима за развитието на български футболисти.

Четвърто – конкуренцията.

Решенията на спортните федерации не са извън конкурентното право. Финансово задължение от близо 200 000 евро влияе върху възможностите за селекция и инвестиции на клубовете. Селективното освобождаване на един пряк конкурент може допълнително да наруши състезателното равновесие.

Съдът на ЕС изрично разглежда правилата за местно тренирани футболисти и като решения на сдружение на предприятия, които могат да попаднат под забраната на чл. 101 ДФЕС.

„СОЛИДАРНОСТТА“ НЕ Е ВЗЕМАНЕ НА „ЛУДОГОРЕЦ“

Солидарните плащания са средства на УЕФА, предназначени да ограничат икономическата разлика между клубовете, участващи в основните фази, и останалите клубове.

Те не са дарение от „Лудогорец“.
Не са вземане на „Лудогорец“ към останалите клубове.
Не са плащане по Наредбата на БФС.
Не могат да бъдат прихващани срещу отделно задължение само защото БФС смята, че резултатите на един клуб са допринесли за размера им.

Европейското представяне носи на участващия клуб собствени значителни приходи. Солидарните средства съществуват именно за да компенсират останалите.

БФС успява да обърне логиката на солидарността: използва парите, предназначени да намаляват разликата, като основание да даде ново финансово предимство на най-силния клуб.

След освобождаването фондът е 797 868 евро, или по 72 533,45 евро за всеки от останалите 11 клуба. При плащане от всички пет клуба фондът би бил 997 335 евро, или приблизително 90 666,82 евро на клуб.

Всеки от тези 11 клуба губи около 18 133 евро.

Това не е абстрактна юридическа дискусия. Това е конкретно финансово преразпределение от единадесет клуба към един.

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КЛУБОВЕ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВАТ ПЪРВА ЛИГА

Случаят показва защо сегашният модел е изчерпан.

Органът, който приема правилото, едновременно решава кой да не го спазва, определя финансовите последици и впоследствие създава мотивите за собственото си решение.

Законът предлага друг модел. Член 29 от Закона за физическото възпитание и спорта позволява федерацията да предостави управлението на първенството на професионална лига, която може да бъде сдружение или капиталово търговско дружество, притежавано от участващите клубове.

Професионалните клубове трябва сами да управляват организацията, търговските права, приходите, солидарните механизми и развитието на своето първенство – прозрачно и при предварително известни правила.

БФС трябва да се съсредоточи върху националните отбори, детско-юношеския футбол, аматьорския футбол, лицензирането и регулаторния контрол.

Този въпрос няма нищо общо с това кой харесва или не харесва „Лудогорец“.

Въпросът е много по-прост:

Има ли в българския футбол еднакви правила за всички?

Защото правило, което може да бъде отменено за един клуб след края на сезона, не е правило.

То е услуга.

От профила във фейсбук на екс-директора на БФС Павел Колев