На този ден с Хулио Велескас! Или защо преди година разбрах, че ще направи Левски шампион

Преди малко ми изскочи снимки от миналата година на този ден. Бях го забравил вече. Ходихме до магазина на Левски със сина ми, за да си вземем… кутията от фланелката на Марин Петков, която вече бях получили по доставчик. Забравил съм от какъв мач беше, спечелихме я на търг в подкрепа на някаква кауза. Струвало си е, щом съм наддавал до последно. Нищо, че не съм левскар, меко казано.

По традиция на 24-ти май валеше, гадно време, намръщено, хладно дори. Слизаме от таксито някъде към 18 часа, бягаме с 200 към магазина на „Герена“ и…. опа! Не само не е затворил, ами оказва се, че Левски организирали по същото време раздаване на автографи. Хулио Веласкес, Георги Костадинов, Кристиан Димитров, Марин Петков и Светослав Вуцов седят на едни „щъркели“ и чакат гости. Синът ми полудя от кеф. Обиколихме ги и петимата, дадоха автографи, снима се с тях.

Отидох на касата и казах за какво съм там. Тогава повикаха едно момче, което видях за първи път. Виктор Викторов. Впоследствие се превърна в един от бащите на феномена „Левски“. Този, когото феновете купуват. Апропо, ако един клуб иска да е нормален, да е голям, да е печеливш, трябва да има поне един такъв като Виктор. Даже ме е яд, че не съм го написал досега. Заради Виктор.

Та изчезна той и след малко се появява с кутията за фланелката. Впечатлих се. Създадена специално за случая, с грамота подписана от Марин Петков. Това обаче не беше всичко. Виктор ни взе с малкия и ни заведе до всеки един играч, за да се подпишат пак. Този път с посвещение за сина ми. Като жест, че сме дарили за Левски.

И така стигнахме до Хулио Веласкес. Да уточня, че по онова време първенството беше към края си, имаше някаква последна пауза за националите май. Левски нямаше как да е повече или по-малко от втори. Общо-взето предотпускарски период. В магазина бяха останали не повече от десетина души, в 18,30 приключваше мероприятието. Испанецът въпреки това седеше чинно на „щъркела“ и чакаше някой да влезе. И не даваше на нито един играч да си тръгне.

Това ми направи впечатление. А, да, не уточних нещо много важно. Бях написал не един и два материала, съмняващ се в качествата на испанеца. Та отиваме със сина ми при Веласкес, разписва се той ОТНОВО с Христо и очаква и аз да се наредя за снимка. Помолих Виктор да му обясни, че не съм левскар, даже да му каже кой съм и какви ги мисля за него.

И тогава наистина се изумих! Думите на Веласкес бяха: Аз работя за Левски и не трябва да ме интересува кой какво говори за мен, а какво прави за клуба. Това, че вие сте ангажирали с кауза на Левски, ви прави важен човек за клуба в моите очи.

Тогава си дадох сметка, че един ден този човек ще направи нещо голямо за Левски.

Защото лоялните хора винаги успяват!

Като Хулио Веласкес…