„До днес този народ се опитваше да не плаче! И стискаше сълзите си, гнева си, обидата си“

От вчера никога не съм виждала толкова много хора около мен, които плачат.

Плаче майка ми и баща ми, плачат децата ми, плача аз, плаче мъжът ми, плаче шофьорът на таксито днес и ми се извинява- “извинявай, моето момиче, корав мъж съм, ама тия деца от волейбола…. разплакаха ме..!”,

Плачем всички. Плаче един цял народ. Плаче от радост. От неочакваната милост, която тия деца изсипаха към тоя хубав народ, който обикновено стиска сълзите и обидата си и гнева си. И се опитва да не плаче.

Благодарим ви, момчета!

На игрището сега сте сребърни, следващият път-златни.

Но в сърцата на цял един народ – златото вече никой не може да ви го вземе.

Защото рядко този народ плаче от щастие. Но когато плаче така – помни завинаги.

От профила във фейсбук на актрисата Теодора Духовникова