„Пичове, прочетете си ругатните! С псуване по играчите няма да спасим ЦСКА! И оставете Янев“

Чудеса на стават. Чудото може да е за три дни. Но за три дни чудо не става.

А можеше и да стане. Ако не беше дузпата. Но за ако точки не се дават.

Направена е само първата крачка. В един разнебитен отбор е сложен човек с червено сърце, врял и кипял, интелигентен. Този човек има само една задача – да стабилизира отбора, да спре спускането по нанадолнището към пропастта: Западане Пропадане Изпадане Разпадане. Да вдигне психологически момчетата и по възможност да спаси честта на отбора и сезона. Накрая на сезона ще се види има ли ново този треньор за повече от спасяване на честта и сезона (по възможност), ако не да се търси европейски треньор, защото ние си нямаме червен Мъри (нашите остаряха, станаха на по 80).

Тук всеки разбира от футбол, селекция, психология, стратегия, тактика, но като псуваш играчите и ги обявяваш вкупом за инвалиди, какво ще постигнеш? Слава Богу, не е вече Керкез. Той може да е добър човек и треньор, но изпусна нещата тотално. Само цесекар може да спре агонията. В момента треньор е доказан цесекар. Не бъдете максималисти. Той още операцията не е извършил, тепърва ще я върши, а младите не знаят май, че след операция не можеш веднага да хвърчиш ни по земята, ни до небесата.

Вие сте разбиращи всички тънкости на футбола и ЦСКА много губи, че не ни върти нас всеки по една седмица треньор и по три дни селекционер. И все пак да си дам мнението като никому ненужни съвети:

1. Подкрепете червеното сърце на треньора. Той е добър треньор за тази ситуация. А ситуацията е трагична. Болезнена. Има характер това момче. Ще изпълни, надявам се задачата да спре пропадането и да върне спокойствието в отбора.

2. Въздържайте се да нападате половин и повече отбор, който ще е до след Нова година с тия играчи. Пример – мой познат живееше доскоро в Минск и ми каза, че вратарчето ни е в духа на славната съветска вратарска школа – мога освен Яшин да ви напомня Дасаев, Рудаков, Казавашвили и много други. Затова е национал. А тук го отписаха. Тия нашите момчета са в депресия, те са до шия в отчаянието. И ние тук масово ги псуваме и ругаем. Въздържайте се поне няколко мача, дайте им да се успокоят. И ще видите, ако има разбиране и от вас, как поне три четвърти от обявените за ментета от вас ще покажат добра игра за място дори в четворката. С псувните и ругатните вие само ги обиждате и травмирате и те освен да мислят как да се спасят и къде са попаднали, друго не правят. И те са хора. Как ще се чувствате ако във фирмата ви посрещат всеки ден с псувни и обиди? Сигурно ще се скъсате от мотивация.

3. Дайте си сметка за реалното състояние на отбора. Бил ли е някога ЦСКА в такова състояние? Любимият ни отбор боледува. Какво прави верният, истинският привърженик? Псува ли като хамалин отбора или милее за него? Някога като дете на мач в Перник Миньоро ни почна 1:1, 2:1, 3:1. Аз викам Татко, да си ходиме, още голове ще има (паднахме 4:1) . Татко ми каза – Нееее, отборът сега има най-голяма нужда от нас. И баба знае да подкрепя отбора като бие. Истинският привърженик подкрепя отбора когато пада! Прочетете псувните и ругатните си тук. Хамалогия от думата хамал. Отборът е болен, дайте му вяра в силите. Повярвайте му. Недейте по линията на най-цветистата псувня и най-обидната ругатня! Вие така псувате и ругаете не само вашия ЦСКА, но и нашия – отбора на нас, които някога плакахме от мъка при 2:7 и от радост при 2:0 над най-силния клубен тим за всички времена Аякс.

4. Снижете временно нивото на амбициите си! Ние сезона за първенството го профукахме тотално. Какво очаквате от представянето ни? Стъпка по стъпка. Малко по малко. Избистряне на титулярите, подредба на момчетата на терена, контрол върху хода на мача, редуване на победи с равни и понякога загуби. Главното е отборът да се позакрепи, защото е в насипно състояние психологически и физически. А като далечни цели (няма много да ги афишираме, но ще стискаме палци) са евентуално Купата и участие в Бараж…

Но само ако се напънем всички заедно –

– ръководство (да не действа повече като Ликвидационен съвет);

– треньори (ако не се огънат в тия тежки обстоятелства);

– състезатели (които от тях могат да разберат къде са попаднали а 17-18 такива винаги ще намерим, дори и с 2-3 млади момчета);

– привърженици (с търпение и добро, а не с ожесточение и лошо).

Баща ми някога ми казваше две неща:
Първото е: Когато ти е много трудно, дишай дълбоко през стиснати зъби.
Второто е: Нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар да не е толкова добре, колкото ни се иска.

От профила във фейсбук на екс-депутата Николай Слатински