Илиана Раева пусна посреднощ пост на голяма българка! Плачеш, четеш: Вие сте по-обичани от вчера
Свикнали сме да наричаме Вера Маринова – Аткинсън гласа на българската художествена гимнастика. Тя е класа, компетентност и учебник за всеки спортен журналист днес. Но това, което написа за олимпийския турнир по художествена гимнастика в Париж е изключително вдъхновяващо. Толкова, че една от ученичките й – Илиана Раева, го постна посренощ на страницата си с благодарности към Нешка:
“За всички нас, това бяха турбулентни олимпийски игри, в които пътувахме с бясна скорост между 7-то небе и дълбоко под земята.Всъщност, около силните тридневни емоции, не отчетохме, най-важното!
Българската художествена гимнастика спечели 3 олимпийски медала в 3 последователни олимпийски игри: Бронз в Рио‘16, Злато в Токио‘21, Сребро в Париж‘24! Колко на брой български спортове могат да се похвалят с подобно постоянство?
Сега, ден след последния акорд на състезанията по художествена гимнастика в Париж‘24, осъзнавам по-силно отвсякога, че пътят към върховното постижение и в спорта, и в живота въобще, неминуемо минава през страданието!
Боряна Калейн извървя целия си, пълен трапове път, за да достигне до Деня на живота си до тук! Надявам се да има още много такива дни, независимо от това с какво ще реши да се захване след игрите.
Стилияна Николова и момичетата от ансамбъла все още вървят по пътеката с трапове…
В Париж българките бяха най-запомнящите се, традиционно артистични новаторки. И сега те се различаваха по своята САМОБИТНОСТ, по нещо, което те хваща за гърлото, докато ги гледаш. Те продължават да бъдат теглич в спорт, който се нарича ХУДОЖЕСТВЕНА гимнастика.
Мисля, че с изключение на Боряна, момичетата ни платиха за грешките си по-скъпо, отколкото го заслужаваха!
Платиха дан на огромното си чувството си за ОТГОВОРНОСТ и, в случая с ансамбъла – за липсата на достатъчно ОПИТ. Чисто нов състав, за който по-краткият олимпийски цикъл между Токио и Париж (3 вместо 4 години), не беше достатъчен. И въпреки това, в квалификациите и на последното си съчетание, те бяха без аналог!
Иначе, от името на редови ТВ зрител искам да кажа:
Честито на китайския ансамбъл, който е най-добрият пример за казаното по-горе. В конкретната ситуация в Париж, аз виждах след тях италианките със сребро и българките с бронз.
В индивидуалното класиране най-ярката звезда наистина беше Боряна Калейн! Даря Варфоломеев спечели първия медал за Германия благодарение на стабилност и математически построени комбинации. Що се отнася до чаровната италианка София Рафаели, се видя, че и тя самата не можеше да повярва на късмета си и на бронзовия си медал, след грешките в последното й съчетание с лента…
Накрая, искам да вярвам, че преминалите през олимпийското стъргало и тези, които ги тренираха, водиха и обгрижваха, ще си припомнят рефрена „Оставаме!“, с който завършва един от най-любимите ни български филми, „Оркестър без име“…
Уверявам ги, че днес те са наистина по-обичани от вчера!