ЦСКА се нуждае от спешни промени! Евротурнирите пак ли ще останат химера?!?

ЦСКА ще изпрати един кошмарен сезон, който започна много зле и не завършва по-добре за отбора. След сбърканата подготовка през миналото лято, след резила срещу Сепси, след лутането с Ел Маестро, периодът на когото на „Армията“ може да бъде олицетворен с физиономията му в Панчарево, когато бе загърнат от фен с червено-бял шал, след поредицата от пролетни загуби, пратили „червените“ на несигурната територия на баража за Лига на конферецниите, няма каква друга да е оценката.

На всеки клуб може да се случи да запише слаб сезон, дори на най-големите в Европа, но тъжното и притеснително в случая с Борисовата градина е, че шампионската титла е мираж от толкова дълго време, че някои от запалянковците на „червените“ вече взеха да свикват с посредствеността.

Предполагам за този сменен чип говореше вчера на „Лаута“ Митко Евтимов – да се победи Левски, през някоя и друга година да се стигне финал за Купата на България, да се продаде я на Запад, я на Изток някой блеснал с голове бразилец, и това е. А силен отбор, поне като онзи от 2005-а? А шампионската титла? А Шампионска лига? Тези неща станаха химера за червена България. Даже реалистите сред армейски фенове не си го и мислят – с кой отбор от последните сезони ЦСКА можеше въобще да припари до прага на групите на ШЛ?

Къде отидоха най-добрите български футболисти, играли на „Армията“ в последните години – в Разград. Кой от безбройните чужденци, минали през Борисовата градина в последните 8 сезона, би изместил титуляр на Лудогорец – може би единствено Бусато. Как да стане тогава?

Пред новото ръководство на клуба стоят куп генерални въпроси и задачи за решаване – от построяването на „Армията“, през управленската структура и успешния мениджмънт, спортно-техническия капацитет и треньорския пост, до превключването на онзи чип. А времето между баража и старта на подготовката е твърде малко. Всъщност броят на дните е по-малък от разликата в точките спрямо Лудогорец.