В ЦСКА го разбраха: Стамен Белчев е перфектен! Но за помощник-треньор… на Томаш може би

Важни и категорични отговори получиха ръководителите на ЦСКА в последните две седмици! Гостуването на Лудогорец и домакинството на Крумовград за първенство доказаха, че Стамен Белчев е перфектен избор, но за помощник треньор при армейците. Особено представянето срещу родопчани илюстрира нагледно, че с няколко седмици тренировки скромният хасковлия успя да разкрепости подопечните си, които в мнозинството си са с ограничен потенциал. И в атакуващ план те заиграха сносен футбол с динамика, отработени комбинации и множество удари към вратата на съперника.

Само че възможностите на Белчев са ограничени дотук. Подходът му към привилегията да си треньор на ЦСКА е един и същ през годините, независимо от обстоятелствата. Кара си по неговата рецепта, преследвайки поставените цели, но те от мач на мач се променят регресивно и накрая червените могат да се окажат и без евроквота. Защото Стамен не взима предвид факта, че отборът му няма подходящите изпълнители, за да играе с високо изнесена линия на защитата. Резултатът от нея е, че червените нямат суха мрежа, откакто Белчев ги пое за трети път. А в последните си три мача, в които не спечелиха нито веднъж, неизменно допуснаха гол до петата минута!

И ако това са притеснителни статистически факти, видими за всички, то сигурно малцина си спомнят, че и при предишните два опита на добряка от Хасково да успее в занаята с ЦСКА тимът много трудно влизаше в мачовете. Най-вече срещу по-непретенциозни съперници. Проблемите в отбрана също бяха налице. А сега налице е, че вече 55-годишният Стамен не е взел никакви поуки от опита си, понеже сам признава, че за него е необяснимо защо отборът допуска елементарни голове. И ако новите ръководни тела в ЦСКА вземат, че оставят начело човек, който не се е доказал в професията никъде, ще приемем, че клубът влиза в обувките на неговия характер.

Някой би казал, че след 9 години управление по ловешки тертип даването на по-голям толеранс е логично, но все пак едно от очакванията на армейските привърженици към новите кормчии е действия за възвръщане на същността на гранд на ЦСКА. В това направление Ювентус може да е пример за българския си еквивалент. Бианконерите уволниха Алегри след спечелена купа, защото генерално Юве бе далеч от естествената си среда на трона на италианския футбол.

За зла беда и за другото име, което се спряга за най-отговорния пост в най-титулувания български клуб, не може да се изкажат суперлативи. За повече от 10 години треньорска кариера Александър Томаш не е класирал воден от него отбор за евротурнирите. Патетичният футболен романтик не просто няма трофей като наставник. Той няма дори финал за купата. Балансът му срещу мерилото у нас – Лудогорец – е плачевен и на целия този фон по-голямата част от червената общност изобщо не му симпатизира. И как да симпатизира на личност, която от края на миналия сезон оставя сериозни съмнения, че допуска намеси в работата си. Единствената актуална позитивна заслуга на Томаш към родната футболна картинка е, че неговият Локомотив Пловдив не играе допотопен футбол. Това обаче е крайно недостатъчно, за да си старши треньор на ЦСКА. Или поне ЦСКА за какъвто мечтаят феновете.

Пак за зла беда, на българския пазар има само едно име, което отговаря на историческите стандарти на ЦСКА, и това е Любослав Пенев. Личност с безспорен авторитет във футбола по света и у нас, с ясни виждания за играта, опит, армейска закалка и все пак два завоювани трофея като треньор. Ако Ел Голеадор имаше повече постоянство в ангажиментите си, а също и по-висок критерий в подбора на клубовете, за които работи, кариерата му край тъчлинията можеше да бъде много по-силна. И резерви към неговото място на „Армията“ днес нямаше да има. Уви, често нещо между него и отборите му се чупи, което го прави рисков, макар и да е най-приемлив.

Затова най-рационално и реформаторско би било Орманджиев и Филипов да се огледат навън. Но внимателно! За да не стане като с Ел Маестро и cue. И бързо, защото нямат време, а добрите чуждестранни треньори намират пътя си сами. И сериозните такива са тези, които вече са доказали, че могат да печелят първенства и купи и да постигат резултати в европейските турнири. В над 90% от случаите това не са онези, за които някой „наш“ човек е казал добра дума.

Петър Здравков/ „Тема спорт“