Какво стана с този Ивелин Попов, който разби мандрата на Фейенорд и обра салама!?

„Ма мани го този! Ако имаше малко мозък, ако слушаше малко, ще стане един от най-големите футболисти на България. Манолчо (Станислав Манолев – б.р.) ще играе, защото тича и слуша! И се бори, работи да навакса това, дето Господ не му е дал. А на Ивелин дал всичко и той само си пуши курац. Ай бежи у…“.

Това ми отговори преди доста години Люпко Петрович, когато в Дубай отидох да ходатайствам да даде малко повече време за изява на пишлемето Ивелин Попов. Всички виждахме, че е невероятен футболист, но главата не го слуша. Затова и си позволяваше държание, което нямаше да му позволи онова, за което бе предопределен.

Не помагаха наказания, дори стриженето от Гриша Ганчев. Беше си вироглаво шиле, което слушаше единствено… Станислав Генчев. Двамата навсякъде деляха стая по лагерите на Литекс, говореха си по два пъти на ден, когато Андрей Желязков дръпна №7 в Нефтохимик. Затова и съм категоричен, че ако някога футболист е помогнал на свой колега в беда, това е Генчев. Двамата със Станислав знаем какви бяха бедите на Ивелин по онова време…

Изгледах този месец 3 цели мача на Ботев. И съм категоричен: Днешният Ивелин няма нищо общо с онова пишлеме. Няма нищо общо дори с онзи играч, направил Литекс два пъти шампион.

Срещу Крумовград се върнал на голлинията да избива топката. Нещо, което Люпко Петрович не можеше да го накара да направи, дори да му нагласи на голлинията две певачки от Плевен. Той Люпко не можеше да го накара и да се върне зад тъч-линията, ама това е друга тема.

Както е друга тема въобще поведението на Ивелин Попов в дефанзивен план. В Русия ли са го научили, на друго място ли, но от Попето, който в Литекс прекарваше 95 процента от времето си в полето на противника, не е останала и следа. Днес трикратният футболист на годината не го е срам 30, че и отгоре процента от времето да е зад центъра да гони, да покрива, да отнема. Наистина много интересна метаморфоза.

Затова ми е странно, че не успя в Левски. Може би защото Николай Костов е правил страшни простотии. Не може 4 пъти да пратиш Попето да загрява, да му кажеш преди мача, че ще играе поне едно полувреме и накрая дори да не го пуснеш. За сметка на Сульо, Пульо, Атанас и Спас. Абе пич, навремето Ивелин заключи един треньор на „сините“ в съблекалнята и второто полувреме почна без него! На гърба на такъв играч ли ще си градиш авторитета?

Вярвам, че късметът на Попов е Ботев Пловдив. И по-точно, че се озова там при Станислав Генчев. Треньорът най-добре знае как да моделира Попето и му даде всичко онова, което трябваше на софиянеца, за да се превърне във футболен фактор №1 под тепетата. Жалко, че не можаха да работят по-дълго заедно, сигурен съм, че „канарите“ щяха да изглеждат още по-добре. Не, че и сега са зле…

Пак се връщам към онзи далечен лагер в Дубай. Седнали сме с Ивелин да правим интервю. Питам го с какво ще запомни иначе безславния си престой във Фейенорд. Очаквам да чуя, че тренирал с едикой си голям футболист, че излязъл срещу едикой си голям отбор. „Най-великото беше една неделя, когато целият кампус беше навън. Ние с Бандата (Иван Бандаловски – б.р.) откраднахме ключа от портиера, качихме се в килера на столовата, отключихме го и преядохме със салами“, похвали се Попето.

Днес този партизанин, обрал мандрата на Фейенорд, се е превърнал в апостол на обединението на Ботев Пловдив. Което говори за това как годините пречупват всеки. Дори Ивелин Попов. Тъжно е само, че при толкова пловдивчани, един софиянец трябва да обяснява на жълто-черния град какво е Ботев. И да им го показва на и извън терена.

Затова ще е хубаво, ако Ботев на Ивелин спечели купата. Ще е поредното доказателство, че в тоя футбол все още има играчи с мисия.

Ще е пример и за днешните пишлемета, че един ден могат да станат мъже. Като Попето.