„История, която България трябва да знае от сега, кубинец учи нашия химн за златен медал на Олимпиадата в Париж“

„Мога да говоря български, но много слабо. Обещах да пея българския химн на игрите в Париж, когато стана шампион. Надявам се, че ще успея да изпълня това си обещание. Разбирам какво ми казват от другата страна, но ми е трудно да се изразявам. Честно казано, ми е притеснено да говоря, дори се чувствам по-притеснен, когато трябва да говоря с хората на български, отколкото на ринга“, признава националът по бокс Хавиер Ибанес Диас, единственият до момента, който е с квота за олимпиадата.

Роден е на 14 юли 1996 г. в Амария (Куба), най-западната точка на Острова на свободата.

„Започнах да се занимавам с бокс на 9 години в родния ми град Амария. Бях много буен, а всичките ми приятели се занимаваха с бокс и покрай тях влязох в залата. Майка ми също искаше да ме запише на боен спорт, защото не ме свърташе на едно място.

5 години тренирах карате, играх също така футбол и бейзбол, за да се запаля изцяло по бокса. Най ми допадаше именно той, защото ми се удаваше най-много“, признава Хавиер.

Бейзболът, както и боксът са национални спортове в Куба. Повечето от звездите на професионалната лига на САЩ и Канада са точно от острова, като това създава доста проблеми за властите, защото излезе ли националният тим навън, половината не се връщат. От 6 олимпиади, в които е бил част от програмата, половината титли са точно за Куба, а два пъти кубинците са финалисти и завършват със сребро.

Хавиер започва да постига успехи на ринга и се застоява в бокса. Пробива в младежкия национален отбор. Там се запознава с Жоел Арате, настоящия наставник на националите ни, който е част от треньорския щаб.

Годината на Ибанес е 2014 г. Тогава идва и връзката с България. Първо е световният шампионат за младежи в София, който се провежда от 10 до 25 април в „Арена София“. На него Хавиер печели титлата на планетата, като побеждава на финала Султан Заурбек от Казахстан. Бронзовите медали са за нашия Душко Благовестов и Питър Макгрейл от Англия. Точно Благовестов губи от кубинеца на 1/2-финал. И след края на шампионата Хавиер е определен за най-добър състезател в него.

Боят му с Благовестов е доста труден. В крайна сметка кубинецът печели с 2:1 гласа от съдиите (28:29, 30:26, 29:28).

Състезанието в София е и квалификация за младежката олимпиада, която е през август в китайския град Нанджин. И там Хавиер печели титлата след успех над Благовестов във финала, а Макгрейл е с бронза, защото на тези игри се играе и малък финал.

Интересното е, че абсолютно същите титли по абсолютно същото време печели и големият ни талант Благой Найденов. След това обаче доста го объркаха, опита се да стане професионалист и бе нокаутиран още в първия си двубой. След това се се върна на ринга покрай връзката си с фолкпевицата Деси Слава, но така и не успя.

„След успехите влязох в мъжкия национален отбор, където изкарах една година. И тогава дойде и най-трудното ми решение да оставя бокса настрана. Видях неща, които изобщо не ми харесаха, и това ме накара да спра с любимия ми спорт, когато бях само на 19 години“, обяснява Хавиер.

„Не мислех да се връщам изобщо в залата. Една година не тренирах нищо, стоях настрани. Бях категоричен, че няма да се боксирам, но един ден ми звънна първият ми треньор, докато бях на почивка. Тогава той ми предложи да стана част от националния отбор на Турция. Отидох да видя за какво става въпрос, но имахме разминавания в онова, което ми казаха първоначално, че ще получа като условия, и това, което заварих на място. И като цяло системата там не ми допадна.

Тогава дойде обаждането от Жоел, с когото се познавахме от националния отбор. Арате бе треньор в мъжкия отбор, част от щаба и поддържахме добри отношения. Той ми се обади, за да ме покани да дойда в България. Както казах, с него запазихме приятелството си през годините и проведохме разговор да стана част от отбора“, обяснява той как се е появил в България.

Историята на Жоел Арате е почти същата като неговата. И той тренира един куп спортове, преди да се отдаде на бокса. През 2011 г. се запознава и се влюбва в българката Таня. Тя е в Куба на обучение, но и преди това е била там. Нейният баща е инженер и като дете 4 години е на острова. Година след като се запознават, вдигат сватба. През 2014 г. Таня забременява и двамата се местят в София.

Жоел започва да работи в „Локо“ (Сф), но малко след това идва и офертата на шефа на бокса Красимир Инински за националния отбор.

„Отне ми много време, докато успея да си върна увереността и чувството на ринга“, признава Хавиер Ибанес. „Не се чувствах никак добре в началото. Времето в Турция също не ми помогна, на практика това бяха загубени години за мен. Пристигайки тук, имах нужда от много тренировки, спаринги и турнири, за да вляза в ритъм. Започнах да правя тренировки с националния отбор на България, с Даниел Асенов и другите момчета, за да мога стъпка по стъпка да прогресирам“, допълва той.

„Адаптирах се бързо, защото познавах доста кубинци в България, с които се събирах в началото и ми помогнаха да свикна с обстановката. Впоследствие станахме приятели и с момчетата в националния отбор. Сега вече се чувствам много добре и чувствам България като втора родина. Смятам, че съм в много добро състояние. Разбира се, през 2013 и 2014 бяха най-силните ми години, когато станах световен и олимпийски шампион. Паузата ме върна назад в развитието ми, но сега отново се чувствам в онази кондиция, която ме направи шампион. Спечелих важни състезания – европейските игри, европейската купа, което ми носи самочувствие и увереност, че тази година ще е моята“, допълва той. А годината е олимпийска. Всичко останало не е от значение.

Разбира се, все още има и носталгия към родината. „Семейството ми веднъж бе тук за операция на баща ми. През декември месец се върнах в Куба за подготовка с националния отбор и останах малко там, за да се видим с роднините ми. Бих се радвал те да дойдат в България, защото в Куба ситуацията е много трудна и ако мога да ги взема при мен, ще е по-добре за всички“, споделя Ибанес.

За квотата Хавиер спечели титлата от европейските игри в Полша миналата година, като не получи само един глас против себе си. Съдиите му дадоха всички победи с категоричното 5:0, като само първата срещу ирландеца Джуд Гахър дойде с 4:1 гласа. След това надви Тарас Бондарчук (Украйна), Артур Бажеян (Армения), Небил Ибрахим (Швеция) и Хосе Килес (Испания).

Другият представител на Европа на олимпиадата ще бъде румънецът с белгийски паспорт Василе Устурой и шведът с турски корени Небил Ибрахим. Франция няма да има представител. Другите са Долапо Омоле (Нигерия), Абдулмалик Халоков (Узбекистан), Шудай Харада (Япония), Джамал Харви (САЩ), Сайдел Орта (Куба) и Чарли Синиър (Австралия). Свободни са още 8 места.

Първият му медал за България бе през 2022 г. на европейското в Армения. Тогава са замесени абсолютно същите боксьори. Василе Устурой е шампион, Артур Бажеян е втори, а Хавиер дели третото място с Микеле Балдаси от Италия.

Автор: „24 часа“

Снимка: Официален Инстаграм профил на Хавиер Ибанес