Срам, та срам, та чутовен срам, Йоана Георгиева – родния женски „викинг“, за който България не знае

Йоана Георгиева ще стане на 22 г. на 31 юли. А големият подарък вече си е подсигурила сама – “пътуване” до Париж! Какво “пътуване” само? Олимпийско! Тя е новата звезда на българския каяк Йоана Георгиева. А непосредствено след рождения ѝ ден идва и най-важният момент за 2024-а – дебютното ѝ участие на олимпийски игри.

Първият ѝ олимпийски старт по програма е на 6 август 2024 г. – точно 11 г., след като 11-годишната тогава Йоана се качва в лодката и започва да се забавлява, тренирайки. Но всъщност заложбите си ги има по наследство, още от корема на мама…

Една история, започнала в родния ѝ Видин.

“Запалих се и започнах да тренирам, когато разбрах, че майка ми е тренирала като малка и самата тя е била много запалена. Минала е през доста спортове, но това е спортът, който най-много е харесвала. Състезавала се е професионално. Практикувала го е с желание, стигнала е до националния отбор. Това запали и моята искра”, разказва Йоана Георгиева.

“За първи път видях гребния канал в Пловдив през 2014 г. Тогава ми беше и първото състезание. Започнах да тренирам през лятото на 2013-а, но като нов състезател не отидох на държавните първенства. Трябваше ми поне една година подготовка, за да стигна до участие. Исках да тренирам още през зимата на 2013-а, обаче мама не ми позволи, понеже децата, които се състезаваха за видинския клуб,

тренираха на Дунава.

Притесняваше се

да не се обърна,

да не настина,

да не стане нещо с мен. През лятото вече ми позволи да започна да тренирам”, споделя Йоана пред “24 часа”.

Интересното е, че майка ѝ Елена Петкова и до ден днешен продължава също да тренира и да участва на състезания. На световната купа по кану-каяк маратон край Русе през миналата година Елена печели сребърен медал на едноместен каяк при ветераните във възрастова група 35 – 49 г.

През същата 2023-а обаче Елена е много по-горда от постиженията на своето момиче, което вече лети към световните върхове. И към Париж. Че зад това стоят упоритост и труд, не е изненада. Но и генът си казва думата.

“След като вече бях започнала да тренирам, впоследствие разбрах, че и баба ми се е занимавала с кану-каяк. Тя също е минала през доста спортове, не е тренирала професионално, но за удоволствие. Като дете е била и гимнастичка, и лекоатлетка, но е минала и през кану-каяка”, допълва Йоана. Но и това не е всичко.

Мама и баба са

тренирали каяк,

но и дядо ѝ е

бил в лодката – в кану

“Във Видин при моя треньор Цветан Иванов имаше много силна школа. В периода 2013-2016 г. имаше много трениращи деца, много момичета. Имаше 30-40 момичета. Повечето от тях бяха по-големи от мен. Много силна школа”, казва състезателката на СК “Бдин 77”.

“Тогава не съм мислила, че кану-каякът е нещо, с което ще се занимавам професионално, а повече като забавление. Впоследствие, когато започнах да тренирам, а и да побеждавам, осъзнах, че спортът, че кану-каякът е нещото, с което искам да се занимавам в дългосрочен план. И то професионално. Да участвам вече и на международната сцена”, продължава тя.

Кога започва да побеждава? Още в първото ѝ състезание. Но то всъщност е повече урок и мотивация, защото в основната ѝ дисциплина – едноместен каяк, не успява да стигне до призовата тройка. Разочарование. При това – двойно. Но всичко е въпрос на начин на възприемане на загубите и разочарованията в живота, нали?

“Още първата година – бях при децата в минилодките, станах два пъти четвърта, тъй като бях още доста слаба физически. Бях малко килограми, по-слабичка от останалите. Въпреки че вървях втора, накрая силите не ми стигнаха и станах два пъти четвърта. На същото състезание през 2014 г. участвах и в по-горната възраст. Когато станах два пъти четвърта, плаках много, защото беше голямо разочарование за мен. Исках да съм по-напред, да взема и аз медал. Тогава тренерът Цветан Иванов дойде, успокои ме и каза: “Това ще е последният път, когато ще те побеждават. Отсега нататък ще побеждаваш само ти!”. От следващата година всъщност това се и случи. И в моята възраст, и в по-горната възраст на държавните състезания. С много труд и постоянство година след година започнаха и успехите на международните състезания”, разказва Йоана.

Но нали не сте забравили, че още в дебюта ѝ усеща и от златните емоции? “Тренерът ме сложи в четириместния каяк при пионерите, където взехме златен медал. Станахме първи, а аз водех четворката”, казва с гордост тя.

Като всеки спортист, тръгнал да сбъдва професионално мечтите си, и Йоана Георгиева си има идоли. Хора, на които се възхищава и по чиито стъпки иска да върви.

“Имам идоли и в България, и от настоящия световен елит. Най-големият ми идол е Ваня Гешева. От нея черпя вдъхновение.

Имаме много сходства –

и във физиката, и във всичко

Просто знам, че с много труд, с пълна отдаденост мога да стана като нея. И към това се стремя”, разкрива Йоана.

А българинът за пример в нейния спорт и нейната дисциплина е повече от изключителен. Ваня Гешева е единственият български спортист със злато, сребро и бронз от едни олимпийски игри. В Сеул през 1988 г. невероятната ни каякарка триумфира на 500 м едноместен каяк, печели сребро на двойка и бронз на четворка каяк. Има сребърен олимпийски медал и от Москва 1980.

Автор: „24 часа“

Снимка: „Дспорт“