Влюбената в България Естер Ледецка: Ще опитам уиндсърф, че зимата е заета

Естер Ледецка е родена на 23 март 1995 г. в Прага. 3-кратна олимпийска шампионка в два спорта – сноуборд и алпийски ски, като е първата в историята с този дубъл на една олимпиада. В историята само Анфиса Резцова бе постигала подобно нещо със ски бягане и биатлон, но от различни игри.

Освен това има 2 световни титли в сноуборда и един сребърен медал. Майката на Естер Зузана е бивша състезателка по фигурно пързаляне, а нейният баща Янек Ледецки е един от най-известните музиканти в бивша Чехословакия.

Дядо ѝ по майчина линия обаче е истинска легенда. Ян Клапац е двукратен олимпийски медалист в хокея на лед, а от световни е 7-кратен медалист, включително и златен от първенството през 1972 г.

– Естер, кога най-сетне ще избереш ски или сноуборд? В Пампорово за първи път участва на сноуборд и взе две победи.

– Този момент все още е далеч. Просто ми харесват и двата спорта. Ските са първото нещо, което научих, и ми доставят огромно удоволствие. Сноубордът също. Сега се получи малка дупка в програмата, защото в Ясна имаше технични дисциплини и се възползвах от нея. Аз обичам скоростта.

– Хареса ли ти в Пампорово?

– Обичам България. Тук винаги е огромно удоволствие да се състезавам. Дали в сноуборда или ските. Честно да си призная, че вярвах, че ще има състезание в неделя заради снега. А пистата беше още по-добра. Свършена е невероятна работа. Двете трасета бяха абсолютно еднакви, което е просто непостижимо другаде. Хората са прекрасни. Не знаех, че имам толкова фенове тук. Единствено съжалявам, че Радо не успя да се качи отново на подиума. Той е невероятен състезател и приятел.

– С кого говори толкова дълго след втората победа по телефона?

– С мама. Тя е нещо като главен координатор на екипите – ски и сноуборд. От нея зависи всичко. В България дойдох само с треньора си. И трябваше да дам отчет.

– Би ли опитала някой друг спорт?

– О, да. Уиндсърф. Смятам да отида и на лятна олимпиада. Просто зимата е малко претрупана в момента. Много обичам и плажен волейбол.

– А хокей на лед?

– Играех като малка. Много. С такъв дядо като моя първото нещо, което правиш, е да се качиш на кънки. Пък и в Чехия това е един от най-популярните спортове. Няма значение дали си момче, или момиче.

– Чехия не е известна като алпийска страна. Как се става голям спортист в тези условия?

– С много труд, упоритост и малко късмет. Може би имах късмета да съм половин година в Татрите. Научих се да карам ски, когато бях на четири. И след това дойде битката с батко Янош. Той е година и половина по-голям. Започва да тренира с борда и аз исках да се науча. На 5 години започах с дъската. Започнах със свободен стил и бордъркрос. След това брат ми започна в алпийския сноуборд. И понеже исках да го бия, започнах и аз. Бях някъде на 13. Сега си го бия редовно на каквото пожелае.

– Но майка ти е фигуристка.

– Да, но този спорт така и не ме привлече. Няма скорост в него.

– А какво правиш в свободното си време?

– Обичам да свиря на китара. Да се разхождам. Това ми е от татко.

– А не пееш ли като него?

– Опитвам се. Но определено той е най-добрият певец в семейството. Аз съм по-зле и от батко. Той наследи талантите на татко. Рисува също много хубаво, аз не мога.

– Спомняш ли си как преди години в Банско ти пожелахме два златни медала от олимпиадата и това се сбъдна?

– О, да. Вие ли бяхте. Заради това обичам България. Винаги ми е носила късмет.

Автор: Георги Банов / „24 часа“