Левски има така нужната конкуренция в атака

Отборът на Левски вече е на турска земя, където провежда основния етап от своята зимна подготовка. Големият акцент при снощното заминаване беше споделеното пътуване с големия враг ЦСКА. Прелюбопитен момент, който определено ще се помни дълго. От чисто спортно-технически план, голямото събитие за „сините“ беше присъствието в групата на Билал Бари.

Мароканецът вече е напълно възстановен от своята контузия и след по-малко от две години отново ще води пълноценен тренировъчен лагер. Определих завръщането на №19 като важен момент за Левски, защото отборът най-сетне ще има истинска конкуренция в атакуващ план.

От времето на Найджъл Робърта и Станислав Костов, на „Герена“ нямаха двама равностойни нападатели, от които да се очакват голове и непрестанна борба за място в предни позиции. Оттам насетне т.нар „голаджии“ винаги биваха без алтернатива. Единствен избор, който определено не влияеше добре на формата им. Разбира се, тук-там някоя бледа юношка получаваше шанс за изява, или пък флангови футболист биваше преквалифициран. Сега вече ситуацията е друга и големият щастливец ще бъде Николай Костов.

Реално специалистът получи „ново“ попълнение в офанзивен план, тъй като все още не е виждал Бари в официален мач. И тук вече се слага край на едно от вечните му оправдания при слаб резултат – липсата на конкуренция в атака.

Левски вече разполага с Рикардиньо (46 мача/14 гола) и Бари (63 мача/13 гола), а това позволява лавиране между различни игрови сценарии. По-близо до това да запази титулярния си статут е бразилецът. Рикардо Виана често оставаше в сянката на своите сънародници Уелтън и Роналдо. Вярно е – бележи с добра честота, но пък нито един от тези голове нямаше някаква огромна стойност. Като най-ценни може да отличим тези при победата като гост на Ботев с 0:1 и тези срещу Локо (Пд) и ФК ЦСКА 1948. Губи се измежду останалите и точно това носи критиките по негов адрес.

Към този момент чисто заради „химията“ и бразилските му сънародници в атака, Рикардиньо ще има поне още месец, в който да не се замисля особено дали няма да седне на резервната скамейка за сметка на Бари.

Билал пък е рядко срещан феномен. И не заради някакви великолепни качества, а по-скоро от отношението, което „синята“ публика има към него. Идвайки от Монтана, той стана синоним на пропуски и голова суша. Компенсираше обаче с много себераздаване, а това някак си спечели сърцата на безкрайно критичните левскари. Да се пеят песни за нападател с 13 гола в 63 мача, при положение, че други чужденци с неговата статистика са били подлагани на психически и физически тормоз, говори само за това, че в този Бари просто има нещо специално. А и все пак е вкарвал важни голове на Лудогорец и ПАОК, нещо с което изпреварва по значимост Рикардиньо.

Затова и завръщането му се очаква с огромен интерес. Травми като неговата обаче са нещо много коварно и дори могат да те приключат за големия футбол. Ето защо лагерът в Турция ще бъде много важен за северноафриканеца.

Николай Костов ще има достатъчно контроли на разположение, за да отсее начина, по който иска Левски да изглежда през пролетта. Лично за мен дори има възможност да видим конкурентите заедно в атака. Всеки един от тях би могъл да заеме и позицията на №10, която към този момент не бих казал, че се разпределя толкова добре измежду Асен Митков, Дарлан и Асими Фадига.

Варианти много. Макар Рикардиньо и Бари да не са Халанд и Алварес, наличието им е много важно за сегашното състояние на Левски. Колкото повече опции, толкова по-голям шанс за стабилно представяне през пролетта. Има много за наваксване и всеки един ще бъде важен в борбата за спасение на още един почти пропилян сезон.

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“