Немалката истина за Саша Илич и направеното в София, България по време на престоя му в ЦСКА

„За 14 месеца в България смятам, че успях да направя немалко“. Думите са на бившия треньор на ЦСКА Саша Илич, който днес води гръцкия Атромитос. Казани са в интервю за Теодор Борисов, публикувано в „Тема Спорт“.

Дали си вярва човекът. Или просто говори ей така пред родната общественост, колкото да я омае. Истината вероятно е по-средата…

За 14 месеца Саша Илич може да е направил немалко пари, може да е направил това и онова извън футбола, но като треньор на ЦСКА нищо не направи. Няма титла, няма купа, европейските групи бяха мираж. Да, вероятно второто място е немалко за него, за бившия му отбор Чукарички и за Атромитос, но за ЦСКА не е така. Тук всичко освен титла и купа е малко, нищожно и дребно. Даже нищо не е. Ако някои си мислят, че не е така, значи мисленето в Борисовата градина нещо се е променило, изневерявайки на историята и традициите в червено.

Илич добавя, че една дузпа го лишила от шампионската титла. Хайде, сега, дузпата ти е виновна. Иван Турицов ти е виновен. Ами да беше я дал на някой друг да я бие.

И нещо никак немаловажно: защо ЦСКА под ръководството на Илич не си изпече работата по-рано – още преди мача от предпоследния кръг и по време на него? Защо ЦСКА не се възползва от състоянието на FK ЦСКА 1948, излязъл на „Армията“ без половината си титуляри? Съдбата веднъж помага в последните минути, втори път го направи, та и трети, но накрая, в най-ключовия момент ти обръща гръб.

„Когато губиш, трябва да поемеш отговорност и да си тръгнеш“, твърди още Илич. Хубаво, ама защо остана след проваления сезон и започна следващия?

Факт е, че Саша се опита, Саша се помъчи. Факт е, че публиката го хареса и му се довери. И наистина той остави приятели в София. Но казаното от него за немалкото свършени неща звучат немалко неадекватно. Иначе излиза, че ЦСКА е малък. А би трябвало и е точно обратното.

Автор: Румен Илиев / „БЛИЦ“