„Силата на орлетата е в морала, а във финансиите хич ги няма“

През зимата на тази година малцина вярваха, че Пирин Благоевград ще успее да оцелее в елитния футбол. А индикациите бяха много ясни – клубът бе изоставен за кой ли път от пишман собственик, а акциите, респективно ангажимента към съществуването, бе тропосан в сградата на общината. Типична българска история, която сме свикнали да наблюдаваме в последните 33 години.

Наиграх се и ви

връщам клуба да

се оправяте вие

Общо взето това е вечният сценарий. Оттам нататък започва битката и героизма. Досущ като на Термополите, оригиналните пирински орлета се биха мъжки цялата пролет и дори отведоха клуба отвъд зоната на баража. Чудесно, но битката не е спечелена завинаги. Пирин Благоевград запази елитен статут в който няма нищо елитно. Защото без яснота около собствеността, нещата ще вървят трудно, а нищо чудно този път и да не вървят. Но отново специфичните критерии за достойнство си били задействани в този страхотен футболен клуб, защото се чува, че и в Благоевград са били обикаляни от познатите чуждестранни емисари. Но, ако в Стара Загора общината се отърва от градския клуб като от горещ картоф, то в Благоевград май са били по-взискателни. И имат право, защото през „Дъбравска 1“ в последните 30 години минаха не един и двама чистокръвни спекуланти. И резултатите след тях бяха плачевни.

От това, което долита като новини задачата през този сезон с оцеляването ще бъде поне два пъти по-трудна. Но мисията изобщо не е невъзможна, защото обстановката поне като футболна атмосфера е добре позната на зелените. Отново около тях ще гравитират половин дузина малоимотни клубове, преживяващи с едничката цел оцеляване. А като се изравнят футболните достойнства на

преден план излизат

моралните такива

През последната кампания треньорът Христо Янев успя да изстиска всичко от сферата на работната етика и духа. И противно на очакванията Янев се справи повече от блестящо. Но явно си беше решил втори път да не пада в един и същ трап. Може да му се влезе в положението, защото наистина е трудно с трици да се ловят маймуни. Но и пък трябва да му се отдаде заслуженото, защото избра най-добрата стратегия. В началото подходът му предизвика много съмнения и ажиотаж, но се оказа, че Ицо е прав. И хората на които заложи треньорската си репутация, му помогнаха в огромна степен. Но пък и получихме поредното доказателство, че нещата трудно могат да се получат с българи, докато винаги могат да се намерят качествени чужденци. И каквото и да си говорим, оцеляването на Пирин бе дело на чужденците от Украйна и Латвия.

Страницата е обърната и засега сигналите от Благоевград поне не са за започващ апокалипсис. Няколко човека си тръгнаха, но е напълно възможно да бъдат заместени добре по вече отработения принцип на външни хора, които не искат много пари. Явно такива на пазара все още се намират, а и не трябва да се забравя, че войната в Украйна продължава в пълна сила. И в Благоевград дори трябва да бъдат поздравени за проявената солидарност с украинския народ. Това са обаче неща извън футбола, а на терена почитатели на клуба ще очакват нови приятни изненади, като последните две победи в Разград. Това са и очакванията към този голям за България клуб. Да се изправя срещу най-силните и най-богатите без капка от онази пагубна нагласа, изразена точно в поговорката наведена глава сабя не е сече. Няма как това да се случи никога в Благоевград. И точно поради тази причина, Пирин – гнездото на орли трябва да съществува и да играе в елитния футбол. И дано през започващата кампания да се уредят с поредната си година живот в Първа лига. Доказали са, че им трябва много малко за да правят чудеса.

Автор: Жаклин Михайлов / „Тема спорт“