10-15 000? И 500 са много… В Лудогорец да се замислят защо го докараха до това положение…

Лудогорец спечели Купата на България, но никой не се вълнува от този факт. Само феновете на отбора, които вчера липсваха на стадион „Васил Левски“. Тези, които са гледали финала по телевизията. Стига да не са имали друг ангажимент. Стига по телевизията да не са давали нещо по-интересно. Защо не и някой от турските сериали, така популярни у нас в последните години.

Тъжна картинка бяха трибуните на стадион „Васил Левски“ вчера. Какви ли са били мислите в главите на чужденците от Лудогорец, когато са ги награждавали с медали и с трофея пред зловещо празните седалки… Най-малкото, че идват от най-футболната страна, където този спорт е религия.

На пресконференцията преди финала, който няма как да наречем „голям“, треньорите бяха запитани за липсата на интерес. Ивайло Петев си пожела да има 10-15 000 фенове и с този си коментар се очерта за фаворит да спечели класацията „Лаф на годината“, ако имаше такава. 10-150 човека имаше, даже май стигнаха до 400-500. Но това е едно голямо нищо, в сравнение с последните два финала, когато първо ЦСКА, а след това Левски спечелиха трофея и го празнуваха с хиляди свои фенове.

Петев не можел да си обясни липсата на публика, защото футболът бил за хората. Точно така е, г-н Петев, футболът е за хората! В началото на проекта Лудогорец, хората се радваха на разградчани. Помним как се пълнеше стадион „Васил Левски“ за мачовете от Шампионска лига. Да, много хора отиваха, най-вече да видят на живо Ливърпул, Арсенал и Реал, но имаше и такива неутрални фенове, които подкрепяха българския представител. Вече не е така и едва ли някога ще бъде. Дори Лудогорец да върне Реал у нас, заедно със Сити и Байерн. Защото на хората им писна.

Да, на хората им писна от случващото се във футбола ни години наред. От подкрепата на съдиите все към един отбор. От липсата на каквото и да било интрига за титлата. Не защото ЦСКА е слаб съперник. На хората им писна да гледат мачове като тези на „орлите“ срещу децата на Перник и Пловдив. Писна им титлата да е „на всяка цена“ за така наречения хегемон, а шлифовалката да прегрява от предназначение сезон след сезон.

Това е причината, Петев да не се чуди защо. Наистина, виждате ли някакъв смисъл в това да трупаш титли и купи, които хващат прах в музея, когато нямаш фенове на трибуните, когато те награждават пред гаргите, кацнали върху козирката на Националния ни стадион? Днес ни се смеят и в Гана. Заради гледката по време на вчерашния финал. 10-15 000? 500 са много. Замислете се защо го докарахте до това положение…

PS: „Щастие с пари не се купува“ е хубава песен на Мая Нешкова.

Автор: Ангел Домусчиев / „Топспорт“