Започва ли да пише своята „синя“ приказка Рикардиньо?

За да има реални амбиции за нещо голямо, всеки футболен клуб трябва да притежава добър централен нападател. Твърдението е изпитано във времето, а дори е напълно приложимо и във версията на най-популярната игра, която се практикува у нас. От Базил де Карвальо до наши дни, Левски трудно намираше този №9, който да „облече“ с голове вечните „сини“ амбиции за титли и купи.

През последните 18 месеца нещата стигнаха до такова падение, че публиката реално заобича Билал Бари, който бележеше с честотата на спазен график от влак на БДЖ. Определено има защо левскарите да завиждат на усета и бюджета, с който разполагат ЦСКА и Лудогорец, за да притежават наистина класни футболисти на върха на своите нападения. От началото на 2023 година обаче на „Герена“ лекичко надигат глава по този показател.

Към Рикардиньо почти никой нямаше очаквания и може би затова настоящите впечатления към него са положителни. Благодарение на своите сънародници, стрелецът се адаптира доста бързо и в момента се радва на „медения“ си месец в Левски.

Сухата статистика е красноречива. 14 мача – 7 гола и 2 асистенции за общо игрово време 1143 минути. Изключително добър показател за новак, при това в клуб като „сините“, където напрежението понякога идва в повече. За да придадем още по-голяма важност на това, което Рикардо Виана прави към този момент, само ще припомним, че за целия си престой в клуба неговите предшественици направиха следното: Тунде Адениджи (58 мача/9 гола), Серджиу Буш (59 мача/16 гола), Слави Костов (69 мача/26 гола), Найджъл Робърта (45 мача/20 гола), Дени Алар (27 мача/4 гола), Билал Бари (63 мача досега /13 гола).

Да бъдем по-конкретни за това, с което Рикардиньо е полезен за Левски. Естествено, компонент №1 са попаденията. Клубът най-сетне намери футболист, който да консолидира старанието на халфовата линия и фланговите нападатели. Малко по английски тертип, много е важно да притежаваш състезател, който да ти гарантира 10, 15+ попадения на сезон, за да чувстваш увереност в изявите. №2 е позиционирането на бразилеца. Към този момент, в Първа лига няма друг стрелец, който така да дебне грешки на съперника. Наглед да изглеждат случайни, попаденията му срещу Локо (Пд) и Ботев (Пд) са ясен пример за това, че Рикардиньо никога не изпуска от поглед развоя на игровите събития и сякаш предусеща мига, когато футболистът срещу него ще сгреши.

№3 е кратко допълнение на по-горното му качество. Рикардо Виана умее да се позиционира отлично в полето на съперника. Почти няма отбита топка при меле, която като с магнит да не стига до него. Наречете го инстинкт дори! Такъв усет не се придобива, с него просто се раждаш. И за радост на левскарите Рикардиньо е точно такъв тип нападател. №4 – разнообразен е. До този момент е вкарвал с глава, бедро, корем, ляв и десен крак, та дори и с половия си орган. Явно е и късметлия, но пък не спира да търси гола, което трябва да прави всеки един колега на неговата позиция.

Малко по-горе написах, че бившият играч на Гремио прекарва своя „меден месец“ в Левски. По същия път минаха и сънародниците му Уелтън и Роналдо. Въпросните стартираха на топ ниво, а след това последва и рязък спад. Интересно ми е дали такава тенденция ще видим и при Рикардиньо. Каква ще бъде реакцията му при голова суша? Ще успее ли да държи същото ниво, ако бразилската колония в Левски намалее заради трансферната политика на клуба? Как ще реагира при евентуална конкуренция на завръщащия се след травма Билал Бари?

Има твърде много подобни въпроси, на които нападателят тепърва трябва да отговаря чрез играта си. А за да бъде на необходимото ниво за отговор, сериозно трябва да подобри физическата си форма и донякъде движението си в прехода от защита към атака. Тогава Рикардо някак се „губи“ и понякога остава встрани от епицентъра на събитията.

Само времето ще отсее дали Рикардиньо ще влезе в графата „един от добрите нападатели на Левски“. Началото е оптимистично и със сигурност радва и феновете. Предстои и по-трудно. Но за неговата позиция е лесно – вкарваш ли, проблеми няма. Просто не трябва да спира.

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“