Стефка Костадинова: Цял свят призна Везенков

Грандамата на българския спорт Стефка Костадинова бе гост в „Тази сутрин“ на Златимир Йочев.

Първите ѝ думи в студиото бяха отправени към Александър Везенков, който бе избран за “Най-полезен играч” (MVP) на редовния сезон в Евролигата – постижение, сравнимо със „Златната топка“ на Христо Стоичков, която Камата получи през 1994 г.

„Цял свят го призна! Саше, не се познаваме лично, но те поздравявам. Горда съм с теб, моето момче! поздрави на семейството и клуба ти Олимпиакос. След предаването ще се обадя на баща му. Искам лично да кажа колко съм горда с успешните ни спортисти. Поклон пред техните успехи“, започна Костадинова.

След това тя говори и за визитата на Томас Бах у нас. Президентът на МОК бе в София по случай 100-годишнината на Българския олимпийски комитет.

„Това е една 100-годишна олимпийска приказка. Много наситена седмица. Визитата на Бах продължи по-малко от 24 часа, но включваше доста събития. Срещна се с президента Румен Радев, с който говориха хубави неща. Президентът е много горд с всички спортисти и техните постижения.

Винаги се е говорело у нас за медали и те растат. Имаме 55 олимпийски титли и 230 медали от олимпийски игри. Това са най-ярките посланици на българщината. Тепърва ще има нови хора, които ще запишат имената си в световната спортна история и заради тях ще слушаме българския химн, ще сме горди и ще гледаме флага ни най-високо. Благодаря на всички спортисти, треньори, деятели и ветерани, че ги има. Благодаря и на моя екип, хората в сянка – Белчо Горанов, проф. Изов от НСА, на Весела Лечава и държавата“, не скри емоциите си Костадинова.

„Аз съм една от тях. Знам какво изпитват, как се готвят. Плача с тях, радвам се, коментирам… Мъча се да предам своя опит. Първо са републиканските първенства, после Балканиадите, европейски, световни… и идва короната – олимпиадата. Най-важното събитие в живота на всеки един от тях. В Токио бяхме с малка делегация, но много качествена – 6 медала, 3 титли! И сега настръхвам. Надявам се на още повече в Париж догодина“. Рекордът й от 209 см, поставен на 30 август 1987 г., оставане непокътнат и до днес.

„Рядко гледам световния рекорд и олимпиадата в Атланта. Златото бе дълго чакано – през 1988-а станах втора, през 1992-ра – четвърта. Чаках момента. През 1996-а положението беше „Сега или никога“ и стана. Имах всичко, само нямах олимпийско злато.Взех титлата, успокоих се и след година-две приключих. Пак там, където стъпих на върха – в Рим, в моя град, на моя стадион… Имах болки в ахилеса. Скочих 190 см със страшни болки, целият стадион стана на крака и ми ръкопляска. Тогава усетих, че това е моят край. Благодарях на спорта и на себе си, че съм успяла“, каза още Костадинова.