Християн Димитров: Сезонът в Италия ми отвори много врати, скоре ще реша на къде да поема

Българският волейболист Християн Димитров направи страхотен сезон с тима на УиМор (Парма) в италианската Серия А3. Диагоналът бе на чудесно ниво, като попадна сред най-добрите реализатори (имайки предвид, че се присъедини към състава през декември).

Въпреки че отборът му отпадна в четвъртфиналите и завърши на шеста позиция в класирането, Димитров е удовлетворен от цялостното представяне.

Родният представител бе и сред кандидатите за място в корейската V-лига, но контузия в последния двубой от плейофите го спря от участие в драфта, който се проведе в Истанбул.

Има ли разочарование след случилото се, какво е здравословното му състояние, какви са впечатленията му след първите месеци в Италия, докъде е стигнал с изучаването на италианския език – Християн споделя в специално интервю пред БгВолейбол:

Приключи сезона в Италия, като отпаднахте в четвъртфиналите. Чувстваш ли се удовлетворен?

Сезонът приключи, за мен беше нещо ново да сменя отбор на полусезона, поради финансовите проблеми, които сполетяха отбора в Унгария (б.р. МАФЦ-БМЕ). Удовлетворен съм, понеже като пристигнах в Италия, отборът беше на 9-10 място от общо 14, целта им беше като за първи сезон в Серия А да не изпаднат. Началото бе трудно за адаптация още първата седмица, която пристигнах имахме два мача, в които играх и всичко се случваше много бързо. В крайна сметка направихме супер втори полусезон и се класирахме за плейофите, а след това отстранихме и отбора на Мачерата, който беше един от силните отбори амбициран да спечели първенството. Клубът и всички в Парма бяха изключително щастливи за сезона и ни подкрепяха напълно.

Може ли да се каже, че сте изпълнили целите си?

Надминахме очакванията и от март месец играхме, без каквото и да е напрежение. Това ни позволи и да разгърнем целия си потенциал.

По време на последния мач се контузи, какво е положението с травмата ти?

Контузих се, но вече преминах ядрено-магнитен резонанс. За щастие е само разтежение на мускул и почивам известно време, за да се възстановя.

Контузията те спря от участие и в драфта на Корея, как се чувстваш?

Не можах да взема участие, понеже за там трябва да си на 100%, прекалено рисковано е да се усложни разтежението, което получих. Чувствам се добре, така е трябвало да стане – по-нататък може отново да получа шанс.

За много играчи Италия е мечта, ти успя да я сбъднеш. Какво би казал на тези, които тепърва им предстои нещо подобно?

Италия наистина е мечта, хората почитат волейбола – дори в Парма в А3 имахме по 2000 човека на мач. Организацията е невероятна, мога да кажа само хубави неща.

Всички знаем, че на Апенините се работи по друг начин, ти какви впечатления ще споделиш?

Специалисти са на волейбола и мисля, че за няколко месеца израстнах доста технически – тук наблягат много на това. Има и детайли, които тук не ги впечатляват, но аз съм играл в доста първенства и това със сигурност го отчетох като плюс. В Серия А всеки отбор е задължен да има на всеки мач видеочек и терафлекс.

Какво от Италия остави в теб най-голяма следа?

Нещо като най-голяма следа не мога да определя. Със сигурност се насладих на културата им, храната и начина, по който се наслаждават на живота.

Кой от съотборниците ти е най-близък?

Почти с всичките ми съотборници станах близък, може би една идея повече със Федерико Росати и кубинеца Алекс Рейес. Някои ще ме посетят и в България през лятото.

А успя ли да научиш езика, докъде стигна?

През тези 4-5 месеца учих постоянно онлайн. Треньорът говори само на италиански и бих казал, че разбирам вече почти всичко, все още ми е трудно да говоря, но ще наблегна да го науча през следващия сезон.

Направи страхотен сезон, това отвори ли нови врати за предстоящия сезон?

Да, сезонът за мене беше непредвидим – всичко вървеше супер в Унгария, след това имах шанса да отида в Италия и там всичко се получи добре. Отвориха ми доста нови възможности – както в Италия, така и извън, в най-скоро време ще реша накъде ще поема.

Каква оценка би поставил на италианското първенство?

Това, което ми харесва в Италия, е, че нямаш таван на развитие. За мен А1 е като НБА в баскетбола. Това е най-доброто първенство в света и много хора го определят по този начин. Съответно А2-А3 са също изключително силни, със сигурност А3 е по-силно от Екстралигата в Унгария. Има много играчи, които са били в А1 и А2, и поради една или друга причина играят в А3. Така, че ако се представяш добре, можеш да качваш нивото постоянно тук.

Кой е най-паметният ти мач в Италия?

Най-паметният мач смятам, че беше срещу Мояши Гарласко – силен отбор, с който играхме като гости деня след Коледа, на 26 декември. Бихме с 3:2 гейма и направих 35 точки, беше невероятна победа.

Връщам те в началото – как се стигна до трансфера, лесно ли се адаптира към новата обстановка?

Трансферът стана бързо, след като се прибрах от Унгария, може би две седмици и преминах в Парма. В началото ми беше много трудно да се адаптирам, началото в Италия не е лесно. Още повече, че като дойдеш със статута на чужденец, очакванията към теб са високи. Преминах през някои трудности, но всичко с времето се отплати.

От Унгария до Италия – как би описал тези месеци? Със сигурност не си очаквал подобно развитие.

Отдадох се напълно на волейбола през тези месеци. Натрупах доста игрови и житейски опит. Нови приятелства и контакти. Всичко беше невероятно изживяване, въпреки трудностите .

Какво ти предстои през следващите месеци (освен възстановяването)? Знаем, че всяко лято си в България в последните години.

Прибрах се в България и планираме почивка с приятелката ми някъде извън България в края на май, а след това ще започна да се подготвям за новия сезон. Ще прекарам време с близките ми и приятели.