Светослав Иванов: Стадион или титла за ЦСКА? А защо не и двете.

Едно от най-разпознаваемите лица от българската телевизионна журналистика, публицист, автор и запален спортен фен – Светослав Иванов изигра един по-различен мач тази седмица. Той протече по-малко от „120 минути“, а този път Иванов говори за любимите си футболни истории в поредния епизод на „SportCast с Деян и Иван“.

„Аз наистина много се интересувам от емоциите на хората. Вътрешните им преживявания. Мотивите им. При големите спортисти особено, ми е интересно да изучавам техните характери. Там има комбинация от дисциплина и невероятна любов към това което правиш.“

Светослав е футболен почитател и е от онова поколение, за което достъпът до елитния европейски футбол, макар и телевизионен, беше далеч по ограничен.

„Ние сме от късметлийското поколение, което можеше да порасне навън без много устройства. Шампионската лига бе рядко. Веднъж на две седмици. Даваше се по един мач най-много. Бях 4-ти клас, когато започна Световното през 1994-та. След това ЦСКА постигна една знаменита победа над Ювентус с 3:2, която после отмениха. Бях на стадиона. Изпитвахме емоцията. Ходехме често на мачове тогава. Дядото на един приятел ни водеше на стадиона. Помня също много ясно и финала Барселона – Сампдория през 1992г. Все мачове, които са първите запечатани спортни емоции за мен.“

Иванов никога не е криел, че симпатизира на ЦСКА. Все още се надява да види „червените“ като шампиони в края на този футболен сезон у нас. Голямата мечта за нов стадион на клуба изглежда по-важна за много от армейските фенове, но за журналиста двете цели трябва да се гонят заедно.

„Аз мисля, че ЦСКА в момента има много добър отбор. Може да има и още по-добър. Радвам се че има и перспектива за нов стадион най-после. Как иначе един клуб да мисли за бъдещето и как да се развива, ако няма стадион. Това е твоят дом. Аз съм вечният оптимист! Много се надявам на титла още тази година. Гледах ЦСКА срещу Лудогорец. Много ме хвана яд. Ние имахме положения, които изпуснахме. Не играхме зле. Например срещу Левски не се представихме добре. Имахме положения, които можеха да променят нещата в класирането. А за титла или стадион? Защо не и двете. И двете са важни. Дали ще станем шампиони зависи от това дали в крайна сметка отборът има капацитета. А това за стадиона – тук всичко е категорично ясно. Няма фен, на който и да е български отбор, който да не мечтае за нов стадион.“

Паралелът между поуките от спорта и живота, лични и социални, присъстват в целия разговор между Светослав Иванов и водещите Иван Боянов и Деян Веселинов. Затова и спортът като цяло изглежда в очите му като един от последните бастиони на нормалността в динамичното време, в което жиевеем.

„Затова толкова обичам спорта. Там всичко е ясно, там има правила, има талант, има стратегия, техника. Атрактивно е, интересно е. И най-важното – случва се пред очите ти. Защото спортът остана единственото нещо, може би отчасти и новините, което все се гледа на живо и винаги ще се гледа на живо!“

А мъжкият разговор за спорта и живота продължава с истории за Марко ван Бастен, Христо Стоичков, Боби Михайлов, как изглежда футболът в Палестина и още много любопитни теми.