Анализ на ситуацията около Левски: Можеше да бъде и по-лошо

Преди 12 месеца Левски беше най-актуалният и обичан отбор в България. В клуба цареше обединение, гарнирано с изключителен глад за успехи. Благодарение на Станимир Стоилов, левскарите дочакаха и бленуваната Купа на България, при това с триумф над вечния съперник ЦСКА.

Година по-късно от „онзи Левски“ няма и следа. Направи се така нежеланата крачка назад. За амбиции е трудно да говорим, по-скоро мъждука някаква бегла надежда за попадане в евротурнирите. Забелязахте ли, че нито Наско Сираков, нито Боримиров говорят за цели! Топузаков пък е лаконичен и по-скоро се опитва да бъде реалист.

С подобен род плахи очаквания Левски влиза в плейофите от Топ 6. Така погледнато, четвъртото място ще бъде достатъчно за пореден бараж. Но имат ли „сините“ класата да спечелят своето мини първенство, което ще си спретнат с Локо (Пд) и Черно море?

Честно казано, очаквах далеч по-голям спад в представянето на тима под ръководството на Топузаков. Към този момент дори бих казал, че съм приятно изненадан от начина му на работа в първия тим. Личи си, че легендарният капитан е натрупал необходимия опит през годините. Изглежда прагматик и не предприема нещо, което да възпрепятства отборната линия на развитие.

Под негово наставление Левски продължи да е този тим, който иска да доминира в дадена среща. Защитата продължава да бъде изключително стабилна. В дефанзивния вал дори се забелязва израстването на двама футболисти. Първият от тях е Жереми Петрис. Безспорно откритие на Станимир Стоилов, което държи високо нивото и при Топузаков. Самият национал на Мартиника сякаш усеща, че играта му върви и не спира да бъде достатъчно активен в двете фази. „Гладен“ е за доказване, а това се видя и в последния сблъсък с Локомотив (Пд), където освен най-фаулираният играч на терена, беше и мотиваторът за своя тим.

Контузията на Хосе Кордоба даде възможност за повечко игрови минути на Келиан ван дер Каап. Нидерландецът позагуби доверието на Стоилов, а неговата „ахилесова пета“ определено бяха непредизвиканите му индивидуални грешки като последен в отбрана. Такива не видяхме при последните негови появи на футболното игрище. Прецизни са и действията му при единоборствата за първа топка. Няма да се учудя, ако около Келиан се гради отбраната на Левски през следващия сезон, ако се стигне до продажба на основните титуляри Сонко Сундберг и Хосе Кордоба.

В средата на терена ярко се вижда колко важни са Анди Краев и Филип Кръстев. Тандемът от груба сила и изящна техника определено откроява Левски при сраженията в центъра на терена. Стабилна опция изглежда и Асен Чандъров, който е на добро ниво и като титуляр, и като резерва.

НО…стигаме пред основния проблем за Левски и Топузаков. Специалистът, подобно на своя предшественик, изглежда си няма никаква идея как да освежи головата успеваемост на вековниците. „Сините“ надиграват своите опоненти в поне 70% от игровото време, но понякога от това няма никакъв смисъл. Пропуските, независимо дали от игрова ситуация, или дузпи, буквално провалиха сезона на клуба. Хайде, не шампиони, но поне второ или трето място в крайното класиране изглеждаше резонно.

Топузаков е изцяло зависим от това в какво настроение ще бъде „синьото“ бразилско трио. Уелтън си е дрибльор от висока класа, но стигне ли до вратата…. Роналдо е по-тих и редува силни със слаби мачове, поне понякога и бележи… Рикардиньо засега е мистерия. За радост, на „Герена“ не трябваше да го чакат половин година като Билал Бари, за да се откри с дебютен гол, но дори и с няколко попадения на сметката, лично аз не мога да бъда убеден напълно в неговите качества. Личи си, че той е от онези футболисти, които разчитат на това да бъдат съобразителни в наказателното поле. Извинявайте за сравнението, но малко тип „Пипо Индзаги“. Към момента е вкарвал с коляно, бедро, глава и един основен мъжки атрибут срещу Хебър. Не се нагърбва обаче с лидерските функции и по-скоро се отваря бездна пред него и подпомагащия го №10. За този Левски най-добрият вариант за нападател е хибрид между работоспособността на Бари и головия нюх на Рикардиньо, уви обаче…

Разковничето за Левски ще бъде съботното гостуване в Бистрица. В него „сините“ трябва да докажат, че умеят да печелят важни свои гостувания. ФК ЦСКА 1948 ще отправи нужния отпор във всички зони по терена, заради което Топузаков ще трябва да направи оптималната тактика за неутрализирането на „червените“. Самият той добре знае, че само резултатите ще повишат надеждите му за постоянен договор.

Топчо завари и добро, и лошо наследство, което определено го вкарва в деликатна ситуация. Време за толеранс вече няма. Левски трябва да печели, независимо по какъв начин. Вариантът без евротурнири не изглежда никак приятен, а виновниците за евентуален провал ще се сочат взаимно с пръст. Накрая, както винаги, в жертва ще падне треньорът, а и надеждите на феновете за един достоен на всички нива Левски.

Нов омагьосан кръг гарантира поне още десетилетие на „сини“ мъки! Ето тогава вече ще бъде лошо…

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“