„Истинска история чуйте ме, Стойчо тропна с юмрук, после го носиха на ръце на „Герена“, случи се“
Да станеш шампион е несравнимо чувство. Да го направиш обаче на стадиона на вечния си съперник, е безценно. На 10 май 2003 г., точно преди две десетилетия, го изпита Стойчо Младенов и неговата червена армия на „Георги Аспарухов“, когато равенство 1:1 три кръга преди края на практика капарира титлата на ЦСКА, след като запази шестте точки аванс на лидера. Щастливият треньор пък е понесен на ръце още на терена от своите възпитаници.
Може ли някой да спре тоталния хегемон в началото на 20-и век Левски от четвърта поредна титла, е въпросът преди онзи сезон 2002/03 г. Утвърдителният отговор дават Стойчо, шефът на ЦСКА Васил Божков и (може би) Иван Вуцов. И то по най-безапелационния начин. За бившия национален селекционер това става в дебютния му сезон като старши-треньор в елита.
На „тихия фронт” сините сякаш предварително губят спора. Започва се с оглушителна плесница – червените отмъкват голямата надежда от школата на „Герена”, голмайстора Димитър Макриев, за 100 000 лева, за да го заковат на пейката в Борисовата градина през есента и да бъде препродаден за 150 000 евро на Интер, без да изиграе нито един мач за новия си клуб. Левски се разделя и със своя терминатор Георги Иванов, който осъществява скъп трансфер във френския Рен.
Същевременно с парите на Божков Стойчо прави амбициозна селекция, като дори прелита Атлантическия океан в търсене на южноамерикански бисери. Най-големите попадения обаче са Велизар Димитров, пристигнал от Марек и дошлите от Локо Сф Емил Гъргоров и Макдоналд Мукаси. През зимата се присъединява и пловдивчанинът Йордан Тодоров, който дотогава гради име в елита с екипа на Черноморец. Португалоговорящата колония в проекта „Младенов” е внушителна – централният защитник Жоао Карлош заздравява отбраната, където блести и добре адаптиралият се в клуба сенегалец Ибрахима Гай. В тима е привлечена и отдавнашна цел, още от периода, в който Стойчо е помощник на Георги Василев. Външният халф Жоао Паулу Брито внася острота по фланга и вкарва важни голове, сред които и попадение с цената на злато на „Герена”. Сред 10-те новопривлечени има и откровени разочарования – един от бразилците, левият бек Фабио Лима сякаш тепърва се учи как… се изпълняват правилно тъчове, а неговият сънародник, централният нападател Агналдо Перейра пристига у нас със страхотна визитка, но пороят от голове, които се чакат от него, така и не идва. На практика цял сезон ЦСКА действа без типичен таран, като в тази роля е преквалифициран южноафриканецът Мукаси, който месеци по-рано е единственият представител на А група на световното в Южна Корея и Япония.
За сглобяването на съвсем новия червен тим се изисква време, но най-изненадващо армейците потеглят с летящ старт. Победите се редят една след друга, една, две, пет, десет, та чак до 13 в последния есенен кръг, без нито една загубена точка. „Мечтаех си за 13 победи през есента, но не съм го казвал на глас. Важното бе да спрем Левски, който бе станал шампион в предните 3 години”, казва Младенов. Злите езици виждат в успехите и дългата ръка на ментора на Стойчо в треньорската професия, левскаря Иван Вуцов, който е всесилният Сив кардинал на футбола ни в онзи период. Слуховете получават неочаквана подкрепа и от червената легенда Христо Стоичков. „Вуцов осъзнава задълженията, които е поел към ЦСКА – заявява в прав текст Ицо. – Феновете ни се заблуждават, че имаме суперотбор.” И посреща с присмех идеята, огласена публично от Стойчо, на „Българска армия” да бъде издигнат приживе паметник на „Златната топка”: „Да сложат на него и златни тестиси!”
Възпитаниците на Младенов обаче дават красноречив отговор на критиците с безапелационно 3:0 на „Армията” срещу Левски, воден от величаения от синята общност Славолюб Муслин. В минутите след триумфа в съблекалнята на победителите влетява клубният собственик Васил Божков. „Защо им простихте”, са първите думи на смятания за най-богат българин.
Интригата изглежда мъртва още до паузата в шампионата заради осемте точки аванс на армейците.
Не така мислят обаче на „Герена”. Батков, Сираков и Муслин, чиято оставка след вечното дерби не е приета, заминават за Израел за аудиенция при „биг боса” Чорни, където се чертаят стратегии за ответен син удар. Обявена е тотална война, която включва премирането на всеки съперник, успял да вземе точки на вечния съперник. И още в първия пролетен кръг надеждите се връщат – на неравния си терен Спартак Вн спира победния ход на червените с 1:1. Две седмици по-късно и абсолютният аутсайдер Рилски спортист взима у дома 1:1 срещу лидера след спорно съдийство, а Стойчо изпуска нервите си. „Въпреки всичко и всички ние ще бъдем шампиони”, крещи той на журналистите на пресконференцията след двубоя в Самоков и напуска демонстративно залата. Докато тропа с юмрук по масата, на „Герена” се случва малко чудо – с 2:1 Славия, водена от бъдещия червен наставник Миодраг Йешич, слага край на 42-те поредни шампионатни победи на домакините на техния стадион от 2000 г. насам. Муслин мигновено е уволнен, но катаклизмите в клуба достигат връхната си точка с напускането на изпълнителния директор Наско Сираков.
В 20-ия кръг, точно на 46-ия рожден ден на Стойчо Младенов, Черно море на сина на Иван Вуцов – Велислав хвърля бомбата на „Армията” с 2:1, въпреки че месец по-рано наемен килър убива клубния бос Илия Павлов. Кръг по-късно Варна отново се явява арбитър в червено-синия спор за надмощие. С 0:0 на „Георги Аспарухов” Спартак прекъсва поредицата от 57 домакински срещи, в които Левски неизменно вкарва поне по гол. Точката на въпросителните за титлата в този странен сезон слага 1:1 във вечното дерби на „Георги Аспарухов”. По-късно червеният наставник отговаря с култова реплика на синия присмех след последвали неуспехи с три гола разлика от Галатасарай в евротурнирите: „Защо ми викате Тройчо, защото станах шампион на „говеждия” стадион?”
Автор: Любомир Серафимов / „Тема спорт“
10 май 2003 г., 23 кръг
ЛЕВСКИ – ЦСКА 1:1
1:0 Т. Колев (49), 1:1 Ж. П. Брито (61)
Левски: Иванков, Ил. Стоянов, Темиле, Ибраимов, Б. Иванов (66 – А. Костадинов), Телкийски, Генчев (46 – Мендоса), Лавал, Топузаков, Чиликов (69- Вава), Т. Колев. Треньор: Г. Тодоров
ЦСКА: Ст. Колев, Й. Тодоров, Ф. Лима, Ж. Карлос, Гай, Янчев, Св. Петров, В. Димитров (90 – Караматев), Шакири (51 – Ж. П. Брито), Гъргоров, Мукаси (77 – Заков). Треньор: Ст. Младенов
Стадион „Георги Аспарухов“ – 14 000 зрители
Съдия: Момчил Врайков
ЖК: Телкийски, Лавал, Топузаков, Мендоса (Л); Лима, Гъргоров, Заков (Ц)