80 години идол и икона. Легендата на Левски – Георги Аспарухов

На 4 май 1943 година е роден един от най-харизматичните и харесвани българи. Георги Аспарухов живее на този свят само 28 години и за този кратък период от историята успява да се превърне във вечна легенда. В икона, в идол, в реликва за поколения българи. Не ги деля на сини, червени, бели, зелени, защото всички обичат по своя си собствен начин Гунди. Само единици на брой презрени човешки същества се осмелиха за последния половин век

да посегнат с мръсни пръсти

към светинята. Само Васил Левски и Георги Аспарухов в новата история на България са успели да се издигнат на толкова недостижим пиедестал. И всякакви разсъждения във вид на въпроси и отговори са напълно излишни. Трябва да се разбере един път завинаги, че иконата Гунди е над всякакви дребнотемия и ежби.

За Гунди е казано и изписано всичко. За съжаление много пъти споменаването на името му се съпровожда от баналности и клишета. Безспорно някои разкази се изтъркаха от употреба, но най-малко затова е виновен той. И в деня на неговата 80 годишнина няма какво да се добави, освен всеки да разтвори сърцето си, да прочисти душата си и да пролее искрена сълза за този титан на добротата. За човека, който е дарявал красота на своите съвременници. За човека, който е правил другите озарени и щастливи.

И все пак кой е Георги Аспарухов и дали постиженията му във футбола са толкова значими за да го превъзнасят такива като мен 52 години след кончината му? Имената на Пеле, Гаринча, Бекенбауер, Кройф, Боби Чарлтън, Еузебио, Ривера са емблеми на футбола в цял свят. Напълно излишно е да посочвам какво са постигнали те и колко важни са за футбола. Георги Аспарухов може по всички меродавни критерии да бъде изравнен с тях. Той е световен, а не само български футболист. Той е мегазвезда за своето време и всякакви аргументи против това съждение издават нискостебленост и неизличими комплекси. Гунди се е извисил толкова високо, че да се подценява и принизява това, което той е направил и постигнал е като да стреляш с прашка по слон. Георги Аспарухов е най-значимият български футболист на 60-те години, а доколкото му е било позволено е показал своя талант и на останалия свят. Няма никакво съмнение, че ако се беше родил 40 години по-късно, той щеше да бъде нещо от рода на Меси или Роналдо. С тези футболни качества и този човечен характер, днес той би имал стотици милиони последователи.

Феноменално е как Гунди

остава свеж и актуален

И не само, че не губи от своето очарование, а прибавя и нови щрихи. Него не го хваща патината на времето. Преди 20 години бих написал, че харизмата на Гунди я правят всички онези, които са изпитали огромното удоволствие да го гледат наживо на стадиона. Те съхраняват спомена за него като безкрайно ценна скъпоценност. Познавам стотици такива щастливци и винаги съм се заслушвал преди всичко в емоцията на техните преживявания. Ще цитирам само един от много спомени в моята лична колекция за Георги Аспарухов. Колегата Теодор Черешев, който е изключително интелигентен и фин по природа човек, като дете е гледал много мачове на Гунди и нещото, което най-силно го е впечатлило е красотата, която той е излъчвал. Особено при скока във въздуха и боравенето с топката с глава. Гледал съм всички възможни кадри с участието на Гунди, но съм сигурен, че на живо усещането е било невероятно. Убеден съм, че всеки зрител по някакъв магичен начин е бил докоснат от гениалността на Аспарухов. И това е причината славата на Гунди да ечи с такава оглушителна сила над половин век след последния му мач. Няма да кощунствам със сравнения, но на всички е ясно, че Гунди се извисява в най-високото. Някъде там в стиховете на Евтим Евтимов от легендарната песен на ФСБ.

Звездите се раждат спонтанно

И точно това се случва с юношата Георги от столичния квартал Редута. С първите му стъпки на футболния терен, с първите му голове милионите почитатели на играта разбират, че на небосклона се е родила звезда. А тази звезда, която от 52 години е на небето, ще свети с векове. След 100, 200 години и нататък във времето съвсем различни поколения ще възнасят Гунди. Когато се произнася времето, тленните мълчат.

Георги Аспарухов участва на три световни първенства, играе в десетки велики футболни спектакли, вкарва стотици красиви голове и е оставил след себе си забележителна история. Георги Аспарухов не се нуждае от паметник, а от храм, който да бъде посещаван от неговите поклонници. Годишнината на Гунди, който е роден два дни преди собствения му имен ден, задължително трябва да бъде национален празник на България. Причината е ясна – по всички възможни начини той ни е направил горди, че сме българи. С личния си пример, с безмерната си доброта и красота, с неподвластния на времето спомен за себе си. Той не се е жертвал за да се превърне в светец, но не по-малко значимо е да даряваш от себе си на другите и да ги правиш щастливи. Погледнато от друг ъгъл дори е някак по-хуманно и човечно.

Мнозина си задават въпроса ще се роди ли някога нов като него? И отговорът е категорично не. Такъв като великия Георги Аспарухов, няма никога повече да се роди на българската земя. Защото Той е Единственият и Избраният!

Автор: Жаклин Михйалов / „Тема спорт“