Андреа Христов: Винаги съм амбициран да се развивам, завръщането ми в националния отбор няма да закъснее

Централният защитник Андреа Христов е в основата на успеха, който споходи Реджана преди няколко дни – изкачване в Серия „Б“. Колегите от Спортал се свързаха с юношата на Славия, който разказа впечатленията си покрай прогреса на тима на Аймо Диана. Анди не скри амбициите си за скорошно завръщане в националния отбор на България и говори за живота си на Ботуша.

– Разкажи за сезона и въобще за самия клуб?
– Сезонът беше доста натоварен и труден, защото знаехме, че сме по-добри от другите отбори и трябва да сме първи на всяка цена. Накрая нещата се получиха, както искахме, и заслужено влязохме в по-горното ниво на италианския футбол. Организацията в Реджана е на много високо ниво. Бих казал, че тя не отстъпва на тази в отборите от Серия „Б“, дори и Серия „А“.

– Как отпразнувахте промоцията?
– С много веселби заедно с нашите фенове, които ни подкрепяха през целия сезон. Все още дори предстоят срещи със спонсори.

– Стои ли пред теб връщане в Козенца?
– Да, все пак съм собственост на Козенца.

– Мислиш ли за завръщане в националния отбор?
– Винаги съм амбициран да се развивам и представям добре. Така няма да закъснее и завръщането ми в националния отбор.

– Следиш ли какво се случва в efbet Лига? Славия?
– Да, гледам да следя всеки мач от българското първенство. Славия показва как се залага на кадри от школата и се надявам да го прави. Наистина имаме талантливи млади футболисти, които имат нужда от игрови опит в най-високото ниво в България. Само така може да растем като нация и националният отбор да се развива.

– С какво животът в Италия се различава от този в България?
– Животът се различава в много отношения. Храната ми прави най-голямо впечатление. Времето, в което италианците се хранят, също. Различен е и начинът им на забавление, както и начинът, по който прекарват своя ден. Например имат задължителна следобедна дрямка. Буквално е задължителна, нямат търпение да се приберат следобед и да си дремнат. Хората много се различават.

– Като казваш за храната – кое в Италия ти е любимо? Напредваш ли с италианския?
– Всякакъв вид паста и ризото ми харесват. Нямам нещо конкретно за любимо. С италианския език доста напреднах, да. Това се случи, когато дойдох в Реджана, защото няма никой, който да говори английски и обстоятелствата ме задължиха да науча италианския по-бързо.