Александър Чакмаков: Мечтая ЦСКА да играе в Евролигата

Дни преди началото на турнира за efbet Купа на България по баскетбол членът на УС на БК ЦСКА Александър Чакмаков гостува в подкаста на bTV „За спорта без клишета“. Пред Петър Бакърджиев Чакмаков говори по различни теми свързани с управлението и развитието на българския спорт. Естествено фокусът бе завръщането на ЦСКА в елита на българския баскетбол.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦСКА

„Изпълняваме плана, който представихме още на първата пресконференция през лятото. Целта ни бе да сме максимално близо до водещите отбори – Рилски Спортист, Балкан и Левски, да се развиваме в хода на сезона и при удобна възможност да атакуваме призовите места. Към този момент се справяме.“

„Най-голямото предизвикателство при сглобяването на новия отбор на ЦСКА бе травмата на Брандън Йънг, който отсъстваше 4 месеца. Това наложи да се търсят временни решения на най-важния пост. Травмите на Андрей Иванов и Венци Петков също объркаха плановете ни, но така е в спорта. За сметка на това последните две нови попълнения Таменанг Чо и Драган Зекович се оказаха страхотни попадения.“

„Когато избираме чужденец гледаме много статистически показатели. Разбира се съобразяваме се и с финансовата реалност. Но никога не можем да предвидим работната етика, дисциплината и що за човек е даден играч, преди да влезе в съблекалнята.“

„Много неща се изговориха за селекцията. Няма да влизам в детайли, но имаше играчи, които искахме, но прецениха че проектът ни не е достатъчно сериозен и отказаха. Други бяха близо до договор, но предпочетоха други оферти. Доволен съм от българските играчи, които дойдоха в ЦСКА.“

БЪЛГАРСКИЯТ БАСКЕТБОЛ

„Първите 5-6 отбора в НБЛ сме с изравнени бюджети и това прави първенството толкова интересно. Освен очакваните фаворити Рилски Спортист и Балкан, смятам че приятната изненада е бургарският Черноморец. Разбира се и Спартак Плевен има своите традиции и амбиции“.

„Българските играчи не бива да имат гарантирани титулярни места в НБЛ. Трябва по естествен начин да намират място в ротацията и да заслужават своите минути на терена.“.

„София ще приеме турнира за efbet Купа на България по баскетбол, защото скоро в града не е имало подобно събитие и смятаме, че публиката ще има интерес. За първи път то ще се проведе в най-добрата зала у нас – Арена „София“, която до сега е приемала твърде малко баскетбол. Домакини сме и искаме да осигурим перфектна организация и да създадем зрителски интерес“.

ГОЛЯМАТА МЕЧТА

„Искам един ден ЦСКА да играе в Евролигата. Това ми е мечтата в спорта. Не казвам утре, нека е след 5 години. Но мечтаем, планираме и работим за постигане на тази цел“.

„Публиката не заслужава да има отбор с името ЦСКА, който не се бори за първото място. Не винаги ще успява, но трябва да има цел. Аз така съм възпитан и искам другите да се притесняват от ЦСКА“.

„В по-близко бъдеще, мечтая на финала за Купата да се съберат 3-4 хиляди души в залата“.

БЪДЕЩЕТО НА СПОРТА

„Хората у нас обичат да гледат български спорт. Доказват го рейтингите на футболната efbet Лига. Значи и ние в баскетбола можем да създадем още по-интересен за публиката продукт. Да измислим как да привлечем хората“.

„В България бъркаме някъде, защото нито произвеждаме спортисти на високо международно ниво, нито залите и стадионите са пълни. Всеки, който участва в процеса трябва да промени нещо в разбиранията и работата си. Има достатъчно добри примери около нас в Сърбия, Турция и Гърция“.

„Нелепо е ЦСКА да играе в зала с 400 места! София трябва да има модерна мултифункционална зала с капацитет 4-5 хиляди души и там да се играят всички дербита. Това ще развие спортната аудитория. Арена „София“ е твърде голяма и културният календар там е твърде натоварен. Според мен идеално място за подобно съоръжение е пространството на бившия стадион „Юнак“.

ДОБРИЯТ ПРИМЕР 

„В българския спорт трябва да се научим да уважаваме успелите хора. Не може да не ценим хора като Симеон Варчев, Росен Барчовски, Везенков-баща или Константин Папазов. Не бива да допускаме завист помежду ни. Всеки, който има принос за играта трябва да бъде уважаван безусловно“. 

„Начинът, по който Александър Везенков се труди, трябва да бъде пример и мотивация за всички млади играчи. Талантът му е безспорен, но останалото е работа. Щом един може да полага толкова труд, да спазва режим и дисциплина защо и другите да не могат?“.