Филмът в Левски заслужаваше Оскар

Церемонията по връчване на „Оскарите“ мина и замина, а големият победител в Лос Анджелис бе „Всичко навсякъде наведнъж“. Негативните коментари около събитието подсказват за недоволство сред зрителите. За България обаче имаше сериозен повод за гордост, след като „Навални“, заснет по разследване на българския журналист Христо Грозев за отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, грабна статуетка за най-добър документален филм. Родното присъствие в „Долби Тиатър“ можеше да е и по-осезаемо, ако не бе късната прожекция на друга една впечатляваща откъм сюжет лента.

Далеч от Холивуд с блестящо, но и закъсняло за приз изпълнение, се излъчи друг един „филм“ с българско участие. Последните събития в „Левски“ заслужават вниманието на кинокритиците в САЩ, а категориите, за които можеха да претендират за нещо повече от номинация, не са една и две. И звуковите ефекти бяха добри (за част от тях картина нямаше), сценарият също бе с оригинално съдържание, а екшънът изобилстваше.

Началото на седмицата на стадион „Георги Аспарухов“ роди събития, непознати за родната действителност. И друг път фенове са поставяли условия за акции не само сред „сините“, но и в други клубове. Това не бе новина. Развитието на деня протече по начин, по който подсказваше, че се следва точно определен сюжет. Проведената по-късно среща между изпълнителния директор Иво Ивков и представители на организираните привърженици в компанията на журналисти, но без оператори, бе нещо ново. Това вече наистина изстреля „Левски“ в друга орбита, но не онази, в която се прицели месеци по-рано мажоритарният притежател на акциите Наско Сираков.

Подобно на лентата, посветена на Алексей Навални, и тук бе проведено щателно разследване кой крив, кой прав. Темата обаче далеч не бе чак толкова сериозна. Бяха извадени документи, за да се видят нагледно конкретните предложения за Хосе Кордоба и Андриан Краев. Все пак никой не обича да бъде изкарван лъжец, а и такова бе условието на феновете часове по-рано – да депозира оставка този, който е изкривил фактите в публичното пространство. Най-бързо в настаналата суматоха реагира Ивков.

И докато за журналистите всички тези събития на „Герена“ представляваха възможност за силни заглавия и продължение на темата с вътрешните борби в клуба, посланието, което отправи „Левски“ като клуб си заслужи приз. Дали е за „Оскар“ или по-скоро „Златна малинка“, това феновете на тима ще определят. Те обаче вече знаят, че клубът не върви в правилна посока. По високите етажи комуникацията е сведена до минимум, а телевизионните камери са тези, които предават на ответния лагер това, което трябва да се каже.

И тъй като вече замесихме Холивуд, те едва ли наистина ще обърнат внимание на „сините“, имат си съвсем други грижи, свързани с имиджа на „Оскарите“. Но в международен план замесените в скандала „Брьондби“ и „Сочи“ едва ли ще схванат целия български филм. За тях той ще остане непонятен така, както „Всичко навсякъде наведнъж“ буди недоумението на зрителите. А феновете на „сините“, заемащи първия ред в киносалона, дано не се задавят с пуканки. На тях отдавна им писна от филми, актьори и лоши сценарии. Искат шоу и зрелище с хепи енд. Такъв засега не се очертава в кино „Левски“.