Браян Переа: Мислех за пенсия, но се преродих в Ботев Враца

Футболистът на Ботев Враца – Браян Переа даде обстойно интервю пред El Pais, в което говори за възможността, дадена му от клуба, както и за трудности, през които е преминал в своята кариера.

Как ти се отрази този опит в българския футбол?

-Измина една година, откакто пристигнах в Ботев Враца, досега беше хубаво изживяване да усетя отново какво е да се състезаваш, да празнуваш гол и съм много благодарен за възможността, която ми дадоха в тази страна.

Възползвай се от тази възможност, за да се преобразите в международния футбол…

Наскоро си помислих за това. Кариерата ми не беше лесна, Божиите неща са такива и сега на 30 години имам нов шанс да се покажа. Да дойдеш да играеш в България беше прераждане.

Вече имаш седем гола в тази кампания…

-Да, имах достатъчно късмет да вкарам седем гола досега този сезон, както и няколко асистенции и това помага на отбора по някакъв начин. Чувствам се мотивиран от доверието, което ми гласуваха.

Последният гол беше много специален, защото беше на твоя рожден ден…

-Така е. Въпреки факта, че загубихме този ден, празнуването на гол на рождения ми ден (25 февруари) беше много специално, това е добър знак за това, което предстои.

Що за отбор е Ботев Враца?

-Всичко се случва в град Враца. Това е клуб, дълбоко вкоренен в това население, в неговите хора. За съжаление не постигнахме резултатите, които искаме, но се борим за по-добра позиция в класирането.

Отборът е на 13-о място, близо до зоната на изпадащите. Целта оставане в първа дивизия ли е?

-Това е основната цел този сезон. Остават осем мача до завършването на сезона и засега сме в зоната на плейофите. Намерението е да се измъкнем от тази позиция и да бъдем по-добри в лигата.

На каква позиция си играл?

-В повечето мачове са ме използвали като полузащитник, придружавайки повече другия нападател. В някои случаи съм бил номер 9 в отбора и за щастие ми се получаваше добре.

Има ли още латиноамериканци в отбора?

-Да, вратарят Федерико Бариос, който дойде от младежката академия на Депортиво Кали. Има аржентински и бразилски играчи, това е нещо, което помага много.

Какво се случи, след като премина в Лацио, че кариерата ти протече по този начин?

-Мисля, че от момента на контузията ми се промени всичко, тъй ме извади за четири месеца и нямах сили да се изправя пред нея по най-добрия начин и не я разбрах. Може би незрялост, аз бях на 22 години, не знаех как да асимилирам много неща и тези малки детайли ти струват и се отразяват във времето. Не можех да добавям минути, преминавайки от един отбор в друг и нямах редовност на терена. Това в крайна сметка се забеляза в моята кариера.

Липсваше ли ви съпроводът на хора, които биха ви насочили по-добре?

-Може да се каже да. Въпреки че поемам отговорност за това, което ми се случи. Не обичам да обвинявам другите хора. На 22 години човек не вижда много ситуации и бих искал да получа добър съвет.

Ти беше без отбор от две години, какво стана?

-Беше през 2020 г., когато бях в Темперли в Аржентина и се случи пандемията от Covid-19. Трябваше да изживея това преживяване в тази страна, чувствах се добре, когато се появи този проблем с пандемията и след това отново не можах да намеря отбор.

Защо реши да отидеш във второстепенна лига в Съединените щати?

-Беше с идеята да има някакъв състезателен ритъм, да има движение и да не стоя неподвижни. По това време вече не се състезавах от шест месеца. Истината е, че съм много благодарен, защото това ми помогна да се върна в добро състояние.

Никога ли не си имал предложения от Колумбия?

-Имаше шанс да играя с Кортулуа преди промоцията. В крайна сметка този шанс не се появи, не играх около шест месеца и тогава се появи България.

В резултат на малкото варианти за намиране на отбор, мислеше ли за пенсиониране?

-Всъщност да. След като завърших престоя в Съединените щати, си помислих, че ако не излезе предложение, най-добре е да се пенсионирам. Признавам ви, че никога не съм си представял, че ще се върна в Европа.

С Депортиво Кали никога не е имало диалози за връщане?

-Не, никога не е имало разговори. Бих било добре, но те така и не се доближиха до мен. Може би в бъдеще може да се появи някакъв вариант.

Следиш ли представянето на Депортиво Кали в лигата?

-Разбира се. Винаги следя как се справят момчетата. Понякога оставам до късно, за да гледам мачовете. Когато не мога да ги видя, на следващия ден отивам да видя най-важните моменти от мачовете. Знам, че ситуацията не е много добра, но вярвам, че момчетата, които съставляват отбора, могат да обърнат ситуацията.