Станка Златева на 40 г.: Прост човек не е станал голям борец

Отне ми години да осъзная, че не ми е било писано да стана олимпийски шампион

Станка Златева е родена на 1 март 1983 г. в село Крушаре. Петкратна световна и шесткратна европейка шампионка по борба.

Има 2 сребърни медала от олимпийски игри – през 2008 г. в Пекин и 4 г. по-късно в Лондон.

Спортист №1 на България за 2007, 2010 и 2011 г.

В момента Златева има собствен клуб по борба в Сливен.

– Госпожо Златева, честит рожден ден! 40 години по принцип не се празнуват, но какви са вашите планове, ще има ли тържество?

– Тази година ще пропусна празника и купона по две причини – на състезание съм. Започва турнирът “Дан Колов” и ще водя клуба ми в София. А втората – както казахте, 40 не се отбелязват.

– 40 години е почти половин живот. Бихте ли направили една равносметка на живота си?

– Има една приказка, която много харесвам – животът е прекрасен. Винаги съм била на това мнение независимо от всичко, което се е случвало. Имало е и хубави, и лоши моменти. Разбира се, не може само хубаво. Доволна съм живота си, от всичко, което ми се е случило. Не съжалявам за нищо.

– Споменахте школата си. Колко деца тренират при вас?

– Честно да си призная, не знам точната бройка. Има деца, които идват веднъж-два пъти и след това изобщо не се вясват. Има и редовни, които искат да се развиват. Има шампиони – момчетата, момичета. Печелят медали. Имаме си зала, хубави условия.

– Родила ли се е новата Станка Златева?

– Искрено се надявам да е. Виждам потенциал в част от децата. Високо ниво имат, трябва им още малко, за да се доближат до най-добрите. Таланти има, въпросът е вече на кого докъде ще му стигнат възможностите и какво ще искат от живота си.

– Как се управлява една школа в България в днешно време? Постоянно виждаме и чуваме как редица клубове негодуват я срещу липса на финансиране, я срещу лоши условия. При вас как е? Успявате ли да се справите?

– Много е трудно. По принцип всяко първенство излиза огромна сума. Имаме пътувания, лагери, храна. Ако го няма финансирането от държавата, няма как да оцелеем. Ако ги няма децата по малките клубове, после няма да има при мъжете и жените. Затова трябва да се обръща внимание на децата от клубовете в малките градове. Без тях няма да има високо спортно майсторство.

– Кога за пръв път попаднахте в залата по борба?

– Бях в спортно училище и малко случайно се захванах с борбата, въпреки че за мен случайни неща няма.

Тренирах

модерен петобой

С тази специалност влязох след 8-и клас. Година по-късно се преориентирах към борбата. Моят първи треньор Демир Демирев, който вече не е сред живите, ме забеляза. Той ми каза, че има женска борба. Обясни, че неговата дъщеря се бори, участва по турнири. “Ела да пробваш”, каза ми той. Тогава женската борба не беше популярна, но по някаква причина ме грабнаха думите му. И смених петобоя с борба.

– Как пък сте избрали точно модерен петобой?

– Като малка много обичах конете. В Ямбол имаше такава школа в модерния петобой. Заради конете отидох там. Още я има любовта ми към тези животни. За съжаление, нямам време да яздя. Имах дори 2 кобилки. Но ги дадох на един хотел в Нова Загора. Имат конна база и там ходят деца с много проблеми и им се радват и си играят с тях.

– Кое ви грабна най-много в борбата?

– Няма лесен спорт. Въпросът е да усетиш кое е твоето. Хареса ми, че в борбата всичко зависи от теб. Не разчиташ на другите, а на това, което си научил, желанието за победа, характера. Този спорт дава толкова много качества.

– Как приеха вашите родители, че ще ставате боркиня?

– Майка ми беше много против в началото. Не искаше

Автор: „24 часа“