„Истината е, че в Левски не говорим за криза, отборът е на крачка от кризище – пълна несъстоятелност“

Управление на спортна криза. Това е процес, който се изучава не в движение и на терен, а в дебелите учебници, след това майсторството е да се задълбаеш в примери от миналото и накрая да имаш потнециал да го ръководиш.

При Станимир Стоилов и Левски е добър примера от последния му престой на „Герена“, когато му се наложи да подменя приказния си отбор с нова генерация. И понеже тогава не му се получиха нещата в желаните срокове и обеми, бе уволнен. Но от собственик, който даваше свои пари. Сега това няма как да се случи, защото уволненият тогава с него Наско Сираков в момента е в ролята на Батков и не дава свои пари. А и нека прогнозираме, че ако и сега Вили Вуцов замени Стоилов, това значи сигурен фалит и преждевременно пожар в преносния и в прекия смисъл на термина.

Припомняме, че ако Стоилов реши да напусне, Сираков ще си е тръгнал преди него. Тоест по думите на самия Наско, докато собствеността е в негови ръце, треньорът на Левски ще е този. Въпросът сега е дали този тандем ще успее да овладее спортната криза. Тя вече е установена, причините обаче са видими по един начин от публиката и по друг от спортно-техническия щаб.

Искате доказателство?

Нека за момент изпаднем в дребнотемие. Роналдо десен бек срещу Черно море, според цялата синя част на България бе неуспешен експеримент. Левски не вкара гол и загуби. През есента Роналдо бе халф-бек срещу Септември, Левски пак не вкара гол, но спечели една точица. И сега всички питат: На Патрик-Габриел Галчев какво толкова му има, че не заслужава доверието на треньора, та се налага да се правят такива налудничави размествания?! Бранителят на сините през лятото направи супер мач срещу ПАОК и тогава едва ли не се смяташе, че Галчев си е резервилал титулярна фланелка за много месеци напред. Само, че един, двама, трима, четирима треньори всеки ден полагат усилия да подобрят играта на всеки един от футболистите, дават указания и следят за тяхното изпълнение. Какво толкова не прави Галчев, си остава загадка за широката публика, но явно има нещо сериозно, което той няма, а Роналдо има. И така можем да продължим с дребнотемието.

Спортно-техническият проблем в Левски обаче не касае само десния фланг на защитата. Грешката явно е системна, за да се стигне до глобалната криза. Изпитанието сега пред Стоилов и дали уемее да управлява този игрови срив. В големите клубове, където сме ставали свидетели на какви ли не дупки, сме виждали или излизане от ситуацията или още

по-голямо забатачване,

казано на жаргон. Много пъти публиката си казва, че това е краят за еди кой си треньор в еди кой си клуб, но сме ставали свидетели на какви ли не обрати. Ливърпул от най-добре играещият отбор в света, от няколко месеца не прилича на себе си и е далеч от квота за Шампионска лига за следващия сезон, Клоп всеки път казва – всичко ще се оправи, но подобрението към този момент е само пожелание. Стоилов и той е далеч от европейска квота и той смята, че нещата ще се оправят, но се увеличава бройката на запалянковците, които смятат, че това оправяне изобщо няма да се случи.

Дали Левски вече чисто тактически е лесно разгадаем? Така нареченият правилен футбол на Станимир Стоилов видимо си има своето

правилно противодействие.

Особено това се отнася за отбори, чиито треньори са навътре в материята – Черно море и Славия. Загорчич и Илиан Илиев правят показно не просто как да надхитрят колегата си Стоилов, а да го надиграят, или хайде – нека да е микс от двете. Но тук говорим за тимове с по-скромни ресурси за заплати на футболистите и далеч по-малка фенска маса.

Разликата идва и в така нареченото напрежение, защото в споменаните отбори го няма натиска от задължителната победа всяка седмица, но пък точно този елемент, по думите на Стоилов е задължителен за Левски. Без напрежение това няма да е Левски. Това важи и за тренорите, както и за футболистите. И сега вкупом те трябва да излязат от спортната криза, което включва криза на резултатите и криза в играта. Да, в ранната есен се говореше за липса на късмет, за ответна реакция на футболния Господ, а в края на годината и в началото на тази вече е ясно изразена и игровата криза. Не просто кризичка, а криза, която преминава към кризище.

Как се излиза от това положение, при липса на Георги Миланов? Тук веднага ще има гласове, и то доста, че полузащитникът не е в първа младост и контузиите свалиха функционалното му състояние, но онзи ден във Велико Търново липсата му се видя отчетливо. Да, серията на Левски от 9 шампионатни мача без победа стана с негово присъствие, но тук

вече гледаме напред.

Само можем да гадаем как и дали присъсвието на Миланов като много грамотен футболист ще бъде заменено – с промена в тактиката или търсене на стопроцентов заместител. Без Миланов Левски няма как да прави преса. За това се иска пълноценна грамотност и много занимания с треньор, който знае какво иска и как да го обясни на футболисти си. Продаденият футболист знаеше кога да настъпи и кога да отстъпи, образно казано. Почти всички епизоди на налагане на преса в противниковата половина, особено срещу силни отбори – Лудогорец, ЦСКА, ПАОК…, ставаха под диригетската палка на Миланов. Преместване му на различни постове е видимата част на бъдещия проблем, сега Мъри няма такъв футболист, Ивелин Попов може да бъде треньор на терена, един вид пълномощен представител на Стоилов, но неговата игра е по-различна. Възможно е занапред Филип Кръстев да бъде издърпан по-напред, но от тук насетне вариантите тепърва ще бъдат обсъждани и изпробвани. Но е факт, че треньорският щаб трябва да направи голяма промяна или в подредбата или в тактиката.

Автор: Желю Станков / „Тема спорт“

Оригинално заглавие: Игрово Левски вече е на прага на кризище