Зехтински: Тодор Неделев ми е слабост, ще расте само нагоре
Легендата на Ботев (Пловдив) Петър Зехтински се върна назад в спомените си по повод предстоящия сблъсък на „канарчетата“ с Берое в Първа лига.
„От 80-те до 2000-та година футболът бе в силата си. Нашето поколение бе много силно и сега, ако ме попитате ще ви изброя и съставите на Ботев, както и на Берое. Толкова силни личности имаше. Бяхме в много добри отношения с колегите си от Стара Загора, тъй като си помагахме. Дори бира нямаше откъде да се вземе, но си помагахме и намирахме. Бяхме приятели извън терена. На терена противници, но така трябваше. Поколението им, което станаха шампиони бе уникално. Ивко Ганчев, Кънчо Кешеров. Имаха невероятна халфова линия – Бончев, Драголов, Кашмер, Данчо Митев, Липенски. Невероятен отбор. В мен са всички, които са играли тогава. След мачовете се уважавахме много и сме си помагали.
С Тодор Неделев се чухме наскоро и ми каза: „Бат Петьо изравних те по голове“. Аз му казах да не гледа тези работи. Изпитвах по-голямо удоволствие да подам, отколкото да вкарам. Целият отбор тогава имахме прекрасни халфове. Дефанзивният ни халф Марин Бакалов бе феноменален и подаваше невероятно. Гошо Георгиев, Васко Симов – Ние нямахме тайни в това отношение. Важно бе да имаме хора отзад, който да отнеме и напред, който да вкара. Събрахме се много добри футболисти и е жалко, че за десетина години не станахме шампиони.
Чико е най-големият в историята. Тодор Неделев ще трябва още да се труди, защото има чудесни качества и ми е слабост. Знае се, че заедно с Андрей Павлов го открихме в Белозем и той тръгна много добре. В последните години стана трети в България, както и футболист на Пловдив. Ще расте нагоре. Критиките за мача с Етър не ги разбирам. Тошко направи чудесен пас през второто полувреме, за да изведе Балтанов. Лъчо даде към Петков и стана гола. Вкара дузпата, удари две греди. Смятам, че за Тошко е недостатъчно.Този Ботев може да играе чудесен футбол, тъй като също е със силна халфова линия. Балтанов, Серкан, Тодор Неделев.
Като станах старши треньор в Ботев беше така, че всяка седмица играехме с юношите-старша възраст. Стефан Михайлов бе техен наставник. Харесах си три момчета, които бяха с много добри физически данни. Мартин Камбуров бе единият. Дечо Харизанов и Караславов другите. Мартин заигра при мен и аз виждах в него много добро бъдеще. За жалост, като ме изгониха от Ботев, следващите не го харесаха и не го оцениха. Поддържам добри отношения с Камбуров и като беше футболист на Локомотив, и коментираме футболните неща. Той стана легенда на Локомотив и би трябвало да направят всичко възможно да го върнат. Няма да се бъркам и ги уважавам много, но за него трябва да се направи всичко възможно, за да се задържи.
Мечтата ми бе да бъда на Уембли и Херо ми даде да водя тренировката на стадиона преди мача с Англия, който завършихме 0:0. Помолих Оуен да ми даде неговата фланелка с номер 10, тъй като ги събирам. Помолих Ицо Стоичков да го помоли, тъй като английският ми е развален, но Христо Стоичков ми помогна. Влезе в съблекалнята и му е взел фланелката.
Не знам защо ми викаха Зико. Целият футбол преди време беше по-хубав. Сега много се промениха играчите. Много от мачовете, ако заложиш 0:0 първо полувреме, ще завършат така“, припомни си Зехтински в предаването „Домът на футбола“ по „Диема спорт“.