Георги Атанасов: Имам какво да ви кажа за Сектор „Г“ и Гриша Ганчев – истината

Известният спортен журналист и политически анализатор Георги Атанасов сподели пред колегите от „Топспорт“ своята гледна точка към започващия пролетен дял от първенството по футбол.

„Най-сетне се изнизаха трите месеца без български футбол. Без значение от качеството на играта, първенството ни липсваше, тъй като родното си е свое. Един мой познат даже казва: Предпочитам да гледам Хебър – Септември, отколкото Борнемут – Манчестър Сити?! Не се подписвам под тази позиция, но в нея има здрав смисъл. Както и да е, а сега да споделя някои от собствените си мисли на старта на втория етап.

Тези дни се появиха информации, че така наречените „организирани фенове“ на ЦСКА са приключили с бойкота и се завръщат на своето място. Ако наистина се случи, това ще бъде най-силното попълнение по пътя към 32-та титла и най-добрият подарък в навечерието на 75-тия рожден ден на великия армейски клуб.

А 5 май е съвсем близо! Без излишни приказки и дитирамби – Сектор „Г“ е кръв от кръвта и плът от плътта на ЦСКА. Без тези момчета и момичета, млади и стари, и тяхната всеотдайна любов и жертвоготовност свещените четири букви отдавна щяха да бъдат заличени от душманите.

Няма защо да селъжем, не друг, а най-верните от верните от Северната трибуна със сърцата и телата си спасиха своя отбор от мръсните ръце на комплексарите и реваншистите, решили да си отмъстят политически, административно и мафиотски на своя кошмар.

Разбирам ги негодниците, цял живот сънуват червените триумфи над Аякс, Нотингам, Ливърпул, Ювентус, Леверкузен, Рода, Парма, Шахтьор, Динамо (Москва), Базел…

Сектор „Г“ винаги и навсякъде е бил авангардът на червената общност и затова е толкова съдбовно важно „агитката“ да се завърне на своя боен пост. Особено сега, когато ЦСКА е стъпил на шампионския коловоз, но целта все още е на космическо разстояние.

Особено, като имаме предвид какви висоти от подлост и задкулисни номера ни очакват още от първия съдийския сигнал на втория етап от първенството. Не съм толкова наивен да смятам, че публиката може да попречи на „Организацията“, но не е без значение дали армейският тим ще бъде оставен сам или зад него ще стои железобетонната Червена стена.

Впрочем, и през изминалата есен ЦСКА играеше навсякъде извън София на собствен терен благодарение на преданите армейци от цялата страна, но в повечето случаи „Армията“ тъжно пустееше. А това е недопустимо. Да си спомним какъв безценен принос дадоха онези 6-7 хиляди, които в края на август м.г. буквално смазаха съперника. А представете си два пъти по толкова, така както е било често през годините.

Вярно е, че публиката винаги има право, но не съвсем. Ако се замислим трезво, ще си дадем сметка, че 80 процента от претенциите на „организираните“ към ръководството на клуба са изпълнени. Накратко – наставникът Илич получи доверие, търпение и пълен картбланш.

Стопирано бе текучеството на играчи, а трансферите бяха прецизирани и оптимизирани. Сред титулярите бе наложен собствен юноша – Християн Петров. При пълна прозрачност продължава подготвителната дейност за новия стадион. Комуникацията между клуба и привържениците също е активизирана чрез „Армейски следобеди“, срещи с фен-организациите в страната, благотворителни търгове и т.н.

Въобще всяка стъпка на ръководството получава своята адекватна публичност. Естествено, има още много работа, най-вече около маркетинга на клубните артикули, но нека си дадем сметка какво се стовари върху главата на Гриша Ганчев от лятото на 2015-на насам. И като финансови ангажименти, и като юридически казуси, и като спортно-технически проблеми в процеса на червената реанимация у нас и в Европа. Ето защо ми се струва, че „организираните“ би трябвало да бъдат колкото критични, толкова и обективни.

Глас народен, глас божи, навсякъде по света феновете протестират, но никога не абдикират от своя пост на трибуните. Пример – Манчестър Юнайтед, който цяло десетилетие вегетира след ерата „Фергюсън“. И още много от този порядък. И като силно вярвам в искрената любов на бойците от Северната трибуна, искам да им кажа, че Сектор „Г“ е юмрук, а не дискусионен клуб.

Различните мнения са интересни на бира, а иначе ЦСКА е над всичко и всеки! Защо обаче ми се струва, че напоследък армейските „ултраси“ като че ли омекнаха спрямо врага и сякаш забравиха и Подуяне, и Делиормана, и Бояна?

А точно в тези посоки трябва да бъде насочен огънят. Сега, в навечерието на първото изпитание под „Аязмото“, ми се иска земята и небето отново да потръпнат под могъщата полифония на „И преди, и сега…“, „Още от дете…“ и другите вечни червени химни.

Защото между ЦСКА и Сектор „Г“ има знак за равенство и единство. Това са две органични части от едно цяло. А фалшивото „народовластие“, патент на един друг стадион, да го оставим на наивниците. Впрочем, май бе около вековния юбилей, когато Гонзо им каза, че са събрали „волни пожертвования“ колкото за един джип, обаче не най-луксозния. Хипотезата сочи, че другото са били пари в торби от задкулисието и „обществените поръчки“…“