Здравко Димитров по телефона от Турция: Вярно е, новината за мен и Левски отговаря на истината

Здравко Димитров премина под наем в турския Сакарияспор и вече изигра два мача за отбора. Крилото все още е собственост на Левски, но на този етап едва ли ще се завърне на „Герена“. Около името му винаги се шуми доста, а скандалите са съпътствали кариерата му.

Колегите от „Топспорт“ се свързаха със Здравко Димитров, за да разкаже повече за трансфера си, за трудните периоди и силата на характера пред изпитанията. Ето какво каза той пред медията ни:

Здравко, премина в турския Сакарияспор. Как те приеха в отбора? Какви са първите ти впечатления?

– Първо искам да поздравя вашите читатели. Благодаря за вниманието. Честно да ти кажа, не очаквах такова посрещане. Толкова топло, сърдечно… Феновете ме срещат и поздравяват навсякъде. Има много положително отношение към всеки един футболист. Постоянно получавам съобщения. Хората тук са Ние сме само един футболен отбор в града. Надявам се да се отблагодаря за всичко това с добра игра и ги радвам.

Наскоро каза, че голямата ти мечта е да играеш в чужбина. Сега чувстваш ли, че я сбъдваш?

– Много се радвам от този трансфер. Да, наистина мечтата ми беше да играя в чужбина. Стъпка по стъпка се надявам да раста нагоре. Искам да се покажа, да покажа качествата си. Взех участие в два мача, вече усетих атмосферата на отбора. Целите и мислите ми са изцяло насочени към отбора. Искам да се утвърдя тук и остана по-дълго.

Разкажи нещо повече за Сакарияспор. Базите, условията какви са и как би ги сравнил с тези на отборите в България?

– Мога смело да кажа, че съм много впечатлен. Става въпрос за отбор от Втора лига, но организацията и всичко е на много високо ниво. Терените, базата, всичко е отлично. Разглеждах футболистите, които играят в тази лига, мога да кажа, че има доста известни имена. Феновете са страхотни и положителни. В България повече властва злобата и завистта, тук наистина не е така.

Може би и това би ти помогнало да се концентрираш напълно във футбола…

– Да, напълно. Тук мисля само и единствено за футбола. Аз по принцип вярвам в енергията. Опитвам се да се абстрахирам от нещата. Винаги ще има кой да ме мрази. Няма как човек да се хареса на всички. В това отношение сестра ми е много емоционална. Тя е по-голяма от мен и чете всичко, пали се. Къс ѝ е фитила. Аз не съм такъв. Не ми влияе нищо.

И все пак в този период, в който се случиха скандалите около теб и имаше много критика, това не ти ли повлия по някакъв начин?

– Въобще не ми влияят такива неща. Мога да кажа, че съм силен характер. Критиките и въобще такива подмятания даже ме мотивират. Аз бях далеч от футбола седем месеца. В тях не тренирах с отбор, не играех, беше много трудно. Наистина преживях много в този период.

Как премина през тези седем месеца, далеч от футбола? Мина ли през главата ти идеята да се откажеш от футбола?

– Много ми беше тежко. Честно казано, да, помислих си го, че може и да се откажа от футбола. Не можех обаче да приема факта, че ще се откажа от футбола, че ще трябва да правя друго. Ако аз не тренирам един ден, това е загубен ден за мен. Може би 70% от хората в тази ситуация, щяха да се откажат. Аз обаче съм силен характер, както казах. Това ме кали още повече и станах още повече. Може би така трябваше да стане. Станах по-зрял, дойде ми акъла.

Чувстваш ли, че сам привличаш скандалите, сякаш те са част от кариерата ти?

– Може би съм малко по-широкоскроен човек. Нося добра енергия и съм над нещата. В някои ситуации си правя каквото поискам и съм си такъв. Хората обаче съдят само по корицата и изобщо не знаят какво е съдържанието в нея…

Ако можеше да върнеш времето назад, би ли променил нещо, би ли избягал от нещо?

– Не бих върнал нищо. За нищо не съжалявам в живота ми. Така станах мъж и много зрял и отговорен. Не загубих приятели, по-скоро някои хора ме загубиха. В тежките моменти видях кой е истински до мен. Общувах с 4-5 човека, с най-близките ми. Наистина, беше неприятно. Отиваш някъде, всички те питат защо не играеш, а си футболист на Левски. Не бях тренирал с отбора. Радвам се, че Спартак (Варна) ми подаде ръка. Изиграх 12 мача за отбора, мога да кажа на прилично ниво. Не бях водил подготовка, но опитах да вляза бързо в ритъм. Благодарен съм много на Спартак.

Чувстваш ли, че имаш несвършена работа в Левски след като си тръгна така?

– Аз пристигнах в отбора в най-добрия му период при Божков, когато имаше заплати, имаше всичко. После дойде и най-тежкият. Нямаше пари, можех да си тръгна във всеки един момент, но и през ума не ми е минавало. Това наистина е най-големият клуб в България. Да, може би имам несвършена работа в Левски, предвид обстоятелствата. Аз не лош човек и пожелавам само най-доброто на отбора. Със Станимир Стоилов сме в добри отношения. Подкрепям го и желая само най-доброто на отбора.

На този етап какви са ти целите?

– Искам да се утвърдя в Сакарияспор. Да направя кариера зад граница и вярвам, че мога да го постигна.

Какво си пожелаваш?

– Да съм здрав. Сигурен съм, че ще постигна целите си. Искам да имам стойностна кариера и ще гоня тази цел до последно.

Автор: Марина Карачорова / „Топспорт“