На другите им плащат да играят, а нашите си плащат, за да играят

В понеделник вечер се случи нещо велико и знаменателно за световния футбол. Отборът от затънтеното френско село Пей дьо Касел изигра мач за купата на Франция срещу най-богатия клуб в света ПСЖ. Двубоят се проведе в град Ланс на стадион „Феликс Болар“ пред над 40 хиляди зрители. По непотвърдени, но достатъчно надеждни данни Пей дьо Касел само от тези 90 минути са спечелили 10 милиона евро. Едно затънтено село до границата с Белгия изкара толкова много пари, колкото един български професионален клуб не може да спечели за 5 или 10 години. И допълвам, че статута на Пей дьо Касел отговаря да речем на Пъстренец от Долно Белотинци, Монтанско.

А нашите най-силни и квалитетни отбори по същото време на годината, в което Пей дьо Касел провежда мача на живота си, плащат за да тренират и играят някакви мачленца в Турция и Дубай. Защото мисленето в българския футбол не се е придвижило на сантиметър от 1973 година насам. Каква е тази пауза, какви са тези зимни лагери, какви са тези мачове за обиграване. Футболът е превърнат в печатница за пари, а нашите клубове вадят пари от джоба си и се хвалят, че са получили много добри условия. И се скъсват да дават интервюта, защото имат под ръка една дузина репортери, които си изкарват хонорара транслирайки на българския зрител и читател безценните мисли на едни и същи хора. Които като латерна повтарят едни и същи неща всяка година, наслаждавайки са на споменатите отлични условия в Южна Турция. И така си я караме, защото по друг начин не може. Нямаме стадиони, нямаме терени, но ние ги нямаме и през февруари и март, когато ще падат големите снегове. И се остава с впечатлението, че просто някои хора не искат да се откажат от ваканционното зимуване в Турция. Друг здрав смисъл не може да се открие.

Левски и Лудогорец спечелиха мачовете си съответно с Рига и Цървена звезда и ще ви залея с всички клишета на света. Отлична проверка, страхотно проведени двубои, много добро боравене със смените, жалко за нелепите контузии, на този етап отборите са малко уморени, двата дни почивка са изиграли страхотна роля, вече се чувства обиграност, треньорите са видели, това което искат да видят. И се леят някакви страшни суперлативи само защото Лудогорец е повел на почивката с 3:0 срещу Цървена звезда. Каква игра, каква класа, какво самочувствие! А всичко се случва в един безсмислен мач и за двата съперника. Ако искаха да го направят смислен щяха да го проведат или в Разград, или в Белград. Но някакво игрище в Турция какъв е резултатът в този мач, няма никакво значение. И никакви изводи не могат да се направят за формата на Лудогорец. Просто тези двубои от подготовката ще минат и заминат и ще видим нивото на хегемона след 11 февруари. В България и в Европа. И общо взето едва ли ще бъде по-различно от показаното през есента. Една от причините, ако не и най-важната за видимия регрес на Лудогорец е състезателния ритъм, в който клуба е поставен. В периода, в който Лудогорец не е провел нито един официален мач, Андерлехт ще е изиграл 15. И няма как да стане хем с дълга пауза и безсмислена зимна подготовка да сме равни на другите в Европа. Не е дори логично.

Затънтеното, гранично френско село Пей дьо Касел играе мачове през януари, а нашите супер, мега професионални отбори се подготвят в Турция. Ако на някой не му прави впечатление и си мисли, че всичко е в реда на нещата, значи вече всичко е загубено. А празните приказки за юношите, ролята на държавата, промяната в националния отбор и псевдо повишилата се конкуренция в първенството могат да си ги приказват колкото искат. Но скоро няма да имат слушатели и читатели.

Автор: Жаклин Михайлов / „Тема спорт“