Преслав Йорданов: Пирин Благоевград има силите да се спаси

Острието на Пирин (Бл) – Преслав Йорданов – сподели пред „Мач Телеграф“ очакванията си за пролетния дял от шампионата. Той призна, че целта на отбора е да остане в Първа лига. Нападателят се върна назад във времето и коментира престоя си в ЦСКА, както и с кое най-трудно е свикнал в Казахстан, където игра за Ордабаси.

Подготовката започна, но ти имаш лек проблем. Как се чувстваш?

– Добре съм като цяло. Имам лек здравословен проблем, който в понеделник вече ще е отшумял и ще вляза да тренирам наравно с отбора. Всичко е нормално.

Изигра се първата контрола на отбора срещу Спортист Своге, която загубихте с 2:1. Не взе участие в нея. Как видя мача?

– Да, заради този проблем не успях да играя. Беше равностоен мач. В началото на подготовката се натоварват физически повече отборите. Имаше вероятно и лека умора. Получи се добър двубой с неособено много положения пред двете врати, но нямахме и късмет. Спортист победи с два точни удара.

Имате ли условия за подготовката? Времето на този етап е меко, а вие сте един от отборите, които си останаха в България.

– Да, условията са нормални. В Сандански сме на лагер. Не знам, ако завалят дъждове, как ще стоят нещата, но за момента всичко е нормално и имаме условията да се подготвяме както трябва.

Ти си един от лидерите в отбора на Пирин. Това тежи ли ти по някакъв начин?

– Не ми тежи по никакъв начин. Аз се старая всяка година да давам максимума от себе си и да си върша работата на терена, ако ми се гласува доверие. Важното е да съм на терена и да вкарвам голове.

Ще успеете ли да надградите през тази подготовка?

– Надявам се да успеем. Разделихме се с много основни футболисти и сега чакаме нови. Млади играчи навлизат в отбора и се надявам да се стиковаме по възможно най-бързия начин и да надградим. Ще е доста тежко през пролетта, няма какво да се лъжем. Надявам се да си свършим работата и да останем в Първа лига.

Предвид трудностите през есента как е настроението в отбора?

– Добро е настроението в момента и има колектив. Всеки се подготвя нормално и се старае. Не е приятно да сме на тази позиция в класирането, но все пак се надявам с добри игри и резултати през втория полусезон да си свършим работата и всичко да завърши благополучно.

Заговори се за криза в Пирин и за забавяне на една заплата. Платиха ли ви я и всичко наред ли е?

– Имаше забавяне по празниците, но вече всичко е платено. Към момента всичко е нормално. Друг път не е имало забавяне на плащанията. Никакви проблеми не е имало преди.

Ще успеете ли да се спасите, на три точки сте от целта?

– Ами има много мачове до края на шампионата и това ни е целта. Мисля, че имаме силите да го направим. Трябва да привлечем още няколко човека и мисля, че всичко ще си дойде на мястото.

Как виждаш конкуренцията в първенството? Изиграха се доста равностойни срещи.

– Конкуренцията е сериозна. Отборите, които сме в дъното на таблицата, сме доста равностойни и както всеки има шанс да остане, така и във всеки един момент може да се окаже последен. Всичко си зависи от нас.

Доколко е важен стартът на полусезона и може ли той да бъде показателен за Пирин?

– Стартът е много важен. Ще е хубаво да тръгнем с няколко победи и точки. Това би ни дало криле за следващите срещи в първенството. Ще се постараем да го направим, въпреки че програмата ни е трудна. Ще са тежки мачовете, но дано да постигнем добри за нас резултати и да вземем точки.

През този първи полусезон изигра 15 мача и вкара два гола. Добър резултат ли беше това за теб?

– Мисля, че можеше и по-добре да се представя. Не съм особено доволен. Аз играх и малко, защото имах проблем с аддуктора и повечето мачове ги изкарах от пейката. Не съм доволен, не ме устройват такива резултати откъм голове.

Зад граница си играл само в Казахстан в Ордабаси. Разкажи ни за престоя си там?

– Беше доста различно за мен. Самата култура е различна, както и първенството. Климатът е коренно различен. Най-интересното, което ми се случи, беше в началото на престоя ми там. В града, в който бяхме Шъмкент беше 15-20 градуса и гостувахме в Тобол. Спомням си, че тръгнах по къс ръкав от нашия град и кацнахме на летището в Тобол, където беше минус 15 градуса. Това беше шокиращо за мен, защото не ми се беше случвало да усещам такава разлика в температурите. Това беше много различно в Казахстан. Иначе като футбол мога да кажа, че имат добри играчи. Нивото не е слабо. Не мога да сравня дали тук в България е по-високо, или не, но в Казахстан е добро. Може би сме на едно ниво.

Бързо ли успя да свикнеш там?

– Трябваше ми време. Като цяло започнах да свиквам след около месец, два. Адаптирах се с начина на живот и часовата разлика. Трябваше ми малко време като с всяко ново нещо. Доста е различно там.

Имало ли е други оферти от чужбина към теб?

– Имаше през годините. Като се върнах от Казахстан, имаше оферта към мен, която я пренебрегнах, защото чаках друго предложение. То обаче не се получи. Както се казва – озовах се от двата стола на земята. Случват се тези неща понякога. Взимаш грешните решения без да знаеш, че го правиш. Трябва и късмет в тези неща, за да вземеш правилното решение.

Мислиш ли още за трансфер в чужбина, защото все пак си вече на 33 години?

– Честно казано съм се фокусирал върху работата ми в Пирин. Аз мисля, че имам силите да играя зад граница още. Ако дойде оферта, бих играл все още в чужбина. Чувствам се добре физически и мисля, че няма да имам проблем.

Треньор ви е Христо Янев. Бързо ли свикна с неговата философия? Работил си с него и преди.

– Да. работили сме заедно в ЦСКА. Наясно съм с изискванията му. Мен ми е много лесно да работя с него. Когато изпълняваш това, което той ти задава като задачи, се работи изключително приятно с него. И той е доволен, и аз също, защото Янев ти дава полезни съвети как да си най-полезен на отбора. Той има различни методи от останалите. С много добри впечатления съм от него и мисля, че го очаква светло бъдеще в професията. Радостен съм, че работим заедно.

Няма как да не те попитам за престоя ти в ЦСКА. Щастлив ли беше на „Армията“?

– Да, изживях едни от най-хубавите ми години във футбола. Емоциите в ЦСКА бяха много велики. Създадох приятелства и феновете бяха до нас винаги. Прекрасни години.

Беше в труден период за отбора. Имахте подкрепата на феновете навсякъде. Как се чувствахте?

– Беше доста тежък период, но колективът беше много сплотен. Треньори, футболисти, ръководите и фенове бяхме заедно. Това беше най-хубавото, защото правехме всичко в името на ЦСКА!

С какви чувства се раздели с клуба?

– С много добри. Аз от ЦСКА отидох в Казахстан, тогава ме продадоха. Няма как да кажа нещо лошо за клуба при положение, че съм бил част от него и съм изживял страхотни моменти.

Вдигна и Купата с „армейците“. Какво беше чувството?

– Страхотно беше. Излязохме пред пълен стадион и взехме трофея. Беше уникално! Дори и в срещите преди финала беше страхотно. Всеки наш мач беше пред пъпни трибуни.

Би ли се върнал отново на „Армията“?

– Разбира се! Ако получа такова предложение, бих се върнал веднага, но на този етап нямам такова.

Какво си пожелаваш да постигнеш с фланелката на Пирин?

– На този етап искам да се спасим и да останем в Първа лига! Да сме живи и здрави и да радваме феновете на клуба!