Илиан Илиев: Ако 5 години треньор на един отбор е много, това говори зле за футбола ни

– Честито Рождество Христово, Илиане! Случайно попаднах на една новина в интернет от 28 декември 2017 г. – “Илиан Илиев е новият треньор на “Черно море”. Спомняш ли си този момент?

– Специално за обявяването не си спомням. Знам, че се бяхме разбрали с ръководството. След Нова година ме представиха на отбора и така тръгнаха нещата. Но кога точно е било обявено, не си спомням.

– 5 години се навършиха оттогава. Оказва се, че поне от 1990 г. няма български треньор, който да се е задържал толкова време начело на един отбор без прекъсване. Това за теб повод за гордост ли е, или не говори толкова добре за положението на българските треньори?

– Не мога да съдя от гледна точка на другите. Но от моята мога да кажа, че когато започвах, не очаквах да се задържа толкова време. Имам предвид мен и моя щаб – Петьо Костадинов и Боби , Боян Пейков. Първо, фактът, че се завърнахме в родния клуб, че имаше особено отношение към нас от хората, от публиката, в голямата си част, естествено, помогна в онзи период. Като започнахме, не го очаквахме. Второ, повлия и това, че ние сме малко по-затворен клуб.

В смисъл, че не се влияем много от външни фактори, говоря за ръководството от писания, от външни “интриги”, ако мога в кавички да го кажа. Така че това повлия, както, естествено, и работата ни. Аз имам подобен период – мисля, че четири години и няколко месеца и в “Берое”, мисля, така че не ми е за първи път да се задържа за по-дълго в един клуб. Но в “Черно море” виждаме много неща – особено в налагането на младите, това, което е важно да вижда един треньор след себе си. А това, че пет години на някого може да му се сторят много, говори недобре не толкова за българските треньори, колкото за текучеството в българския футбол, което не е добре за работата на който и да е клуб. ако през три-четири-пет месеца сменяш треньора, естествено е, че новият трудно ще може да реализира идеите си. И ще повторя – това говори не толкова зле за треньорите, колкото за обстановката в клубовете.

– Спомена “Берое”, но има и клубове, в които си се задържал като треньор година, даже по-малко. На това ли се дължат проблемите – че ръководството не дава достатъчно време на треньорите да реализират идеите си?

– Бих го казал така. В България, понеже в чужбина съм бил само веднъж, беше прекрасен период в израстването ми и в мисленето ми за футбола, в начина ми на работа, е изключително важно, като си наясно с манталитета на играчите, те да знаят, че ти си отговаряш за спортно-техническата част на 100 процента. 

Хайде, да не е на 100, но на 95%. Защото може винаги в някакъв момент да ти дадат мнение за конкретен играч. Но в момента, в който играчите усетят, че си – хайде, да не казвам кукла на конци, че е малко силно, но че не си човекът, който командва в съблекалнята, веднага започват да гледат през теб, ставаш невидим за тях и тръгването ти от клуба е неминуемо, въпрос на няколко месеца. Имах го този период, няма да кажа в кой клуб. Но примерно от “Локо” (Пд), където изкарах прекрасни 8-9 месеца, си тръгнах сам, защото усетих, че нещо се случва. И вместо да махна 7-8 футболисти, предпочетох да си тръгна сам, така се разбрахме със собственика Христо Крушарски. От “Верея” си тръгнах, защото ми предложиха да се върна в “Черно море”…

– Във “Верея” беше голям фурор. Победи над “Левски” и “Лудогорец”, шесто място във временното класиране…

– Да, така беше. Но се разбрахме със собственика. Но за да синтезирам мисълта си, важно е футболистите да знаят, че ти си силният човекв съблекалнята, а не да знаеш, че зад гърбата ти търсят нов треньор. Няма как цялата съблекалня да го знае това, а ти да очакваш да ти вярват.

– Има ли значение, че това рекордно постижение за престой на един треньор в един клуб без прекъсване е в родния ти клуб, или е стечение на обстоятелствата?

– За мен има значение от гледна точка на това, че който и треньор да попитате, когато се намира в родния си клуб, той чувства много по-голяма отговорност. не казвам, че където и да сме били, отговорността е била по-малко. Но когато тренираш родния си клуб и нещата не вървят, приемаш нещата доста по-лично. Може би защото знам, че в публиката половината хора ги познавам от години, още от малък, после и като по-голям, и чувствам лична отговорност пред тях. Това е разликата. И от друга страна, тези деца, които сме налагали през годините, на тях половината им роднини са в публиката, както е било и с мен навремето, така че има една особена взаимна връзка. 

– Много се говори за това, че сега футболистите са много по-високоплатени, трансферните суми са по-големи. Но ти дойде в “Левски” с рекорден трансфер от 2 млн. лв., а сега не се срещат често такива покупки в българския футбол. Променили ли са се нещата?

– Тогава онези милиони по курса на долара бяха малко по-различни.

– Но все пак?

– Не мога да направя равносметка, честно. Да, беше голям трансфер. Тогава беше рядкост някой да отиде в чужбина, трябваше да се премине през някой от грандовете. Но нещата се променят – ето сега ние направихме директен трансфер на Мартин Минчев от “Черно море” в “Спарта” (Прага) за 1 млн. евро. А и след въвеждането на правилото “Босман”, когато играчи с изтичащи договори започнаха да си тръгват безплатно, пазарът се промени.

– Един малко страничен въпрос. Трудно ли е да си треньор на собствения си син? Говорил съм по въпроса и с Иван Вуцов, и със Стойчо Младенов…

– Много е трудно.

– За теб или за него?

– Имаше случаи в двегодишния период, през който беше тук, когато след недобър мач не сме си говорили. Аз съм си такъв. Чувствам отговорност към резултатите на всеки един футболист. Когато сгреши, аз лично се чувствам виновен, че в случая не е направил верния избор. Значи не сме го подготвили добре. След началния му период в отбора, след първите месеци, когато аз бях и доста взискателен към него, даже му подвиквах. Към всички, но особено към него. Но когато по неговите думи посвикнал, му било вече по-лесно. А след като го продадохме, стана по-добре и за него, и за клуба, който реализира приходи. Тогава си отдъхнах малко.

– Той влезе и в националния отбор. Не са много бащите и синовете там. Гъделичка ли ти самочувствието това?

– Според мен той оправда доверието, както и неговите връстници. Това поколение има значителен потенциал и трябва да вярват,че са способни да направят нещо по-голямо, колкото и последните резултати да говорят за обратното.

– В тази връзка вярваш ли, че пак ще се класираме на световно или европейско, че пак ще сме фактор като национален отбор?

– Първо трябва много, много работа в клубовете. Вижда се, че това поколение, което сега е на 21-22-23 години, има качества, което означава, че в рамките на един-два цикъла те могат да израснат. Говоря по принцип, а не само за отделни футболисти.

– Как се развива един треньор в България? Следи ли световните тенденции, сменя ли схемата на игра?

– Ние не обичаме да си променяме схемата, тя си е с четирима защитници, само конфигурацията напред се променя. Всичко зависи от конкретния съперник особено ако играе с трима защитници. Не я променяме драстично, но според случая минаваме на 4-2-3-1, 4-1-4-1, 4-4-2. Според мен в съвременния футбол треньорите се развиват по-бързо, имат много повече възможности, но трябва да знаят как да ги използват. Когато бях в “Салгейрош”, “Порто” тогава спечелиха купата на УЕФА…

– Да, помня, бях на финала. Биха “Селтик” 3:2.

– В Севиля, беше нали?

– Точно така.

– С Маниш се бяхме засекли в “Бенфика”, после той отиде в “Порто” и го помолих Моуриньо да ми даде някакви материали. И Жозе казал: Хубаво, ще му дам. Но първо трябва да разбере какъв футбол иска да играят отборите му, пък тогава да търси материали. Защото, ако отборът ти играе в последната третина, да се защитаваш на 30-ия метър, пък искаш да е като “Манчестър Сити”, няма как да стане. Сега е по-лесно за треньора да се развива, стига да знае какво иска.

– Говорих преди години с великия украински треньор Валерий Лобановски. Той каза, че има два вида треньори – едните си избират тактиката според играчите, а другите избират играчите според тактиката. Ти към кои си?

– Това го има и сега, но не е еднозначно. Можеш да отидеш в нов клуб, където искаш да наложиш своя си футбол, но бързо да разбереш, че с наличните играчи не можеш да го направиш. Но пък както аз съм в “Черно море” вече пет години, знам за нашата печеливша схема какви играчи търся и въпросът е да ги намерим.

– Тоест въпросът опира до времето, с което един треньор разполага в даден клуб?

– Естествено. Когато отидеш някъде, няма как веднага да смениш, да речем, десет играчи. Особено ако не си в топ отбор, в който да разполагаш с достатъчно средства. Тока че тогава влиза в работа първата теория на Лобановски – избираш си тактиката според футболистите, с които разполагаш. После може да се мине и към втората фаза. 

– Преди десет дни приключи световното първенство, няма как да не си го гледал. Какво извлече от него, какви изводи си направи?

– За мен стана добро световно първенство, макар да нямаше нещо революционно откъм тактика. Но например Мароко постигна отличен резултат с доста дефанзивна игра, особено в последната третина. Вярно, че донякъде с късмет, но и това го има във футбола. От друга страна, отбори, които знаеха как да пресират високо, играха много успешно. Не видях някаква нова тенденция, но се потвърди, че по-агресивните отбори като Аржентина, които не оставят съперника да играе свободно, постигат успехи.

– На мен ми направи впечатление – особено в груповата фаза, че най-много пасове си разменяха защитниците и вратарят. Това не е ли тенденция – че се изчаква пружината да се натегне и после да се изстреля във вертикална атака?

– Със сигурност и ние го искаме това нещо, но въпросът е, че въпросните защитници, които изчакват съперникът в един момент да тръгне и да пресира, да имат качествата и самочувствието да отиграят топката. Вярно е, че понякога чуваме подвиквания от публиката: Айде, пак връщат на вратаря. Но не трябва да се забравя, че един от основните принципи е, че да бягаш с топка, е много по-трудно и бавно, отколкото да бягаш без топка. Ако си мазохист, изритай топката и чакай съперника на контраатака. Макар че и това е начин на игра и някои отбори печелят с него.

– Меси ли е най-великият футболист на всички времена след това световно?

– Със сигурност моето поколение не може да се съгласи с това. Той е страхотен, един от най-добрите, но… Първо, подобни сравнения е много трудно да се правят. Нека да не влизаме в тази полемика, но примерно едно време е имало персонално пазене. Пеле играе един срещу един, преминава го, идва друг. Сега няма време да те чакат да се надиграваш, а другите да гледат отстрани. По наше време имаше изключителни футболисти, които не знаем как биха се представили в днешната обстановка. Както и обратното – как щеше да играе Меси, ако се върнем назад. Но със сигурност той е един от най-великите футболисти.

– Накрая – какви са ти треньорските амбиции? Хайде, да не казваме в близко бъдеще, но в по-далечно.

– В кариерата си нямах възможност да водя кой знае колко отбора. Ето сега с “Черно море” се опитваме да стигнем най-добрите, но доста неща не ни достигат. Със сигурност лоби там, горе. Всеки треньор иска да има във витрината си шампионски купи. С времето може би тези амбиции понамаляват, но важното е, където си треньор, да чувстваш, че отиваш с желание на стадиона. И не че нямаме хъс за нови трофеи, но по-важното е да знаеш, че там, където си бил, си дал възможността на много млади футболисти да тръгнат по своя път. Това е голямо удовлетворение.

ВИЗИТКА

Илиан Илиев е роден на 2 юли 1968 г. във Варна.

В своята 16-годишна състезателна кариера Илиев играе като атакуващ полузащитник за “Черно море”, “Левски”, “Алтай” (Измир), “Бенфика”, “Славия” (София), “Бурсаспор”, АЕК, “Маритимо” и “Салгейрош”.

Между 1991 г. и 2000 г. записва 34 мача с 3 гола за българския национален отбор. Участва на световното първенство през 1998 г. във Франция.

Официалният му дебют при мъжете е на 25 март 1989 г., когато записва 90 минути при 0:0 срещу “Ботев” (Пловдив) във Варна.

През лятото на 1991 г. Илиев преминава в “Левски” за рекордна за времето си трансферна сума от 2 млн. лева (100 000 долара). Остава при “сините” общо 4 сезона, с няколко месечно прекъсване през сезон 1993/1994, когато е преотстъпен в турския “Алтай”. С “Левски” става три пъти шампион на България (1993, 1994, 1995). Печели две купи на България (1992, 1994) като за втората вкарва единствения гол във финала за 1:0 срещу “Пирин” (Благоевград).

През лятото на 1995 г. преминава в португалския гранд “Бенфика”. Остава там два сезона, в които записва общо 51 мача с 4 гола – 40 мача с 4 гола в Примейра Лига, 7 мача за купата на Португалия и 4 мача в КНК. Печели купата на страната през 1996 г.

Дебютира за българския национален отбор на 21 август 1991 г. в приятелски мач срещу Турция в Стара Загора. До 2000 г. записва общо 34 мача с 3 гола. Участник на световното първенство през 1998 г. във Франция, където играе във всички 3 мача на България срещу Парагвай, Нигерия и Испания.

Започва като треньор в родния си клуб “Черно море” (юни 2004 – март 2006). На 8 юни 2006 година е назначен за треньор на “Берое” (Стара Загора). При странни обстоятелства през 2007 г. той е освободен от тогавашния собственик на отбора.

През януари 2008 г. “Берое” е пред изваждане от “А” група поради финансови задължения, но вследствие на силна гражданска инициатива от страна на фенове и управници отборът успява да бъде спасен. За треньор е поканен отново Илиан Илиев, който поема отбора за втори път.

През 2010 г. Илиев записва името си в историята на “Берое” (Стара Загора), след като отборът му печели купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата “Tреньор №1 на България”.

След това води “Левски”, “Интерклуб” (Ангола), “Локо” (Пд) и “Верея”. На 28 декември 2017 г. е обявено, че отново поема родния “Черно море”, където е и до днес. Това го прави най-дълго задържал се треньор на един и същи отбор в българския елит след 1990 г.

Автор: „24 часа“