И все пак годината беше добра за Левски

Календарната година отминава, а с това настъпва времето за традиционните равносметки. За Левски 2022 година беше низ от възходи и падения, като въпреки поделеното надмощие, позитивизмът в клуба надделява. Най-вече заради спечелената Купата на България, която дълго време беше очаквана от всички асоцииращи се със столичния гранд.

Отстрани се и гръцкият колос ПАОК, който има в пъти по-голям бюджет дори от хегемона у нас Лудогорец. На няколко пъти с красива игра биваха побеждавани и „орлите“, и големия съперник ЦСКА….

Казано накратко, Левски се завърна от мъртвите, за да бъде отново водеща новина във футболния живот на България.

Горчилката настъпи с отпадането от Хамрун Спартанс. Малтийците свалиха на земята селекцията на Стоилов, показвайки ясно, че левскарите има още много какво да учат, пък макар и под ръководството на доказан специалист като Мъри.

Най-тежки се оказаха последните два месеца за отбора от стадион „Георги Аспарухов“. Отборът влезе в серия без шампионатна победа, която го изхвърли категорично от борбата за титлата. Отпадането за Купата на България пък дойде някак логично с оглед уроците, които „сините“ не успяха да си вземат през тези 60 дни без триумф.

Зимната пауза може би идва в подходящ момент. Футболистите на Левски изглежда се пренаситиха емоционално, а дори и спортно-технически. Няма го онзи хъс отпреди шест месеца, когато отборът изглеждаше като едно цяло и без никакъв проблем можеше да се справи с всеки един тим у нас.

Дори и ентусиазмът на феновете да не стихва, някак си всички се примириха, че и този път няма да стане. Особено в осминафинала срещу Лудогорец за Купата, където и от самолет си личеше, че едва няколко души в „синьо“ имаха „глад“ за победа. Всички останали убиваха номера, категорично! Нямаше ги и лидерите. Един Ивелин Попов, например. Поправете ме ако грешка, но дори и да има треньорско нареждане Кордоба да бие дузпата, трябва ли панамецът да обира калая, а футболист с реномето на Попето да гледа отстрани вместо да се нагърби. Без значение от пропуска му срещу Славия седмици по-рано. Мнението ми е, че именно лидерите подведоха най-много през тези тежки месеци, а колективната липса на отговорност захвърли отбора в средняшкото блато.

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“