Кирил Десподов: Ще Ви кажа истината. Предателите нямат място в живота ми.

Капитанът на националния отбор на България Кирил Десподов даде интересно интервю пред колегата Ивайло Крачунов за подкаста на „БЛИЦ Лайв“ часове след успеха с 2:1 над Кипър в Ларнака.

-Здравей, Кириле. Минаха няколко часа от победата над Кипър. С какво чувство посрещна деня?

-С позитивно и усмихнато. Когато побеждаваш за България, винаги чувството е прекрасно и нещо по-специално. Чувстваш се горд и щастлив от успехите.

-Видяхме хубава динамика и агресия в играта на националния отбор. Както и коренна промяна от мачовете преди идването на Кръстаич. На какво се дължи това?

-Донякъде на Кръстаич, донякъде на подмладяването на отбора. Има свежа кръв, младите искат да се доказват. Спазва се тактическата дисциплина. Никой не си позволява своеволия на терена. Кръстаич винаги е казвал, че трябва да играем с чест са родината си. Надявам се да го показваме и занапред в следващите мачове и най-вече в най-важните мачове – в квалификациите догодина.

-Години наред имаше футболисти, които гледаха на националния отбор като трамплин за преминаване в чужбина. В последните няколко мача се видя, че има по-голямо себераздаване и желание и затова искам да те попитам: какво е твоето чувство, когато чуеш химна и когато излезеш на терена за България?

-Ами да започна оттам, че когато чуя химна, винаги настръхвам. Това е нещо специално и няма как да се обясни с думи – трябва да се почувства. Българският национален отбор не трябва да бъде трамплин, статистика и цел за бъдещ трансфер. Трябва да играеш за отбора, за родината, да радваме хората, те са жадни за успехи. От много години не сме играли на световно и европейско първенство. Може някога да не ти върви, но когато се раздаваш на терена, хората го оценяват. Трябва да се раздаваш на максимум, да се изключиш от всичко друго и да се фокусираш само върху играта в националния отбор.

-Ти си капитан и лидер на националния отбор. Успявал ли тази твоя позитивна философия да я предадеш на по-младите момчета, които тепърва започват кариерата си?

-Опитвам се да им го предам, да им говоря постоянно. Те са млади, неопитни. Ако слушат, може би ще е по-лесно и за тях. Те го, правят, разбира се, слушат. Аз съм от доста години в националния отбор, надявам се и занапред да е така. Да си капитан е чест и отговорност. Трябва да си пример за по-младите играчи, които гледат от теб.

– С какво капитанът трябва да е за пример извън терена за съотборниците си?

– Най-вече с поведението си. Да бъде дисциплиниран, да спазва всички указания на треньора. Капитанът трябва да е лидер не само на терена, а и извън него.

-Често в България хората са на крайности. Има ли опасност след трите поредни победи при евентуални неудачи някои да се нахвърлят като лешояди върху националния отбор?

-Това са хора, които са негативно мислещи. Аз мисля, че трябва да подкрепят националния отбор дори и при слаб резултат. Не трябва да се забравя хубавото. Ние в България сме свикнали, когато стане нещо лошо, да забравим хубавото, което е направено преди това. Вижда се, че има насока, че се гради нов и млад отбор. Хората трябва да го подкрепят. Да, няма да е лесно, ще има и лоши резултати, не може да се побеждава във всеки мач. Младите са пътят, който ще донесе големи успехи на България. Дали година, или по-догодина, но няма как да стане всичко за два месеца.

-Когато съм разговарял с Григор Димитров, в личен разговор той ми е казвал, че победата и загубата трябва да се изживяват по един начин и да не се преминава от крайно лошо в крайно добро настроение – от депресия в еуфория. Как лично ти преживяваш една победа и една загуба?

-Аз съм съгласен с това, което ви е споделил Григор Димитров, защото когато победиш, не трябва да се възгордяваш. Трябва да си спокоен. Да, нека се радваме, но не и да има голяма еуфория. Защото една следваща загуба може да те срине. Трябва да си здрав психически и здраво стъпил на земята.

-Има ли опасност някой от младите футболисти да се главозамаят от трите поредни победи и да се пуснат на автопилот?

– Да ти кажа честно, това, което аз виждам в момента, никой не си е помислил, че сме постигнали кой знае какво. Ето ще споделя нещо, което си говорихме в съблекалнята след мача снощи. Поздравихме се, бяхме радостни, можеше да спечелим с повече, но си казахме, че има какво още да подобряваме в играта си. Мисля, че момчетата са здраво стъпили на земята.

-Имаме ли сили за класиране на голям форум след следващите квалификации?

-Мисля, че имаме сили. Най-важното е да играем като отбор. Имаме ли силен колектив, който в момента градим, ще имаме шансове да отидем на голямата сцена. Въпросът е да вярваме.

-Кажи от първо лице, ти си до този момент имаш 34 мача за България, в които си отбелязал 9 гола, как възприемат нашата държава при гостувания? Каква е репутацията ни в местата, където си играл с националния тим. Има ли такива случаи освен в Северна Македония, където бяхме много грубо посрещнати.

-Българският национален отбор се приема добре, имали сме страхотни резултати и преди. Там ни уважават, като изключим случая със Северна Македония. Скандалът в Скопие обаче беше добре за нас, защото излязохме два пъти по-мотивирани. Когато ни освиркваха химна, знаех, че ще победим. Вътрешно това ме жегна, много ме обиди и си казах, че заради България трябва да победим. Ние ги посрещахме по европейски македонците в Разград. Тогава никой не освиркваше химна им. А те ни посрещнаха все едно, че сме никои. Ние обаче им показахме, че сме някои – много по-големи от тях.

-Тази агресия от трибуните се пренесе и на терена – защото и треньорът на Северна Македония, и самите им футболисти бяха като подивели. Особено при единоборствата, налитаха на бой. Ти как си го обясняваш – на трибуните е едно, но на терена е съвсем друго.

– Според мен публиката даде на треньора и играчите им тази негативна насока. Но с мен специално никой не се е заяждал по време на мача. Дори си говорих с двама-трима от футболистите на Северна Македония. Те също споделиха, че това е несериозно, което се случва. Според мен трябва да има феърплей. Това все пак е футболен мач, а не политика. Ние не сме политици, за да стабилизираме отношенията между двете страни. Нашата работа е на терена да изиграем добър мач, а не да има провокации.

-Обиколил си доста държави, играл си в Италия. Според теб кога българската публика ще започне да демонстрира европейски манталитет и кога отношенията между хората у нас ще станат по-нормални?

-Не знам дали може да променим това при хората. Като цяло си е до човек с каква нагласа е настроен, дали е позитивен като цяло или има само негативни мисли в главата си. Надявам се и наистина се моля нещата да се пооправят и да имаме малко по-европейски манталитет, защото на нас българският манталитет ни пречи.

-За финал няколко блиц въпроса. Умееш ли да прощаваш?

-Разбира се.

-Как се отнасяш към предателството?

-Когато човек те предаде, не мисля, че има място в твоя живот.

-Според теб какъв е смисълът на живота?

-Семейството.

-Пожелавам ти да създадеш едно голямо и хубаво семейство и успех с националния отбор!

-Благодаря ви!

Интервю: Ивайло Крачунов, Калоян Генчев, Антон Тончев / „БЛИЦ“