Битка за власт или борба за възход?

Снощи „синята“ общественост се запозна в детайли със случилото се на срещата между Сдружението „Левски на Левскарите“ и представители на футболния клуб. За жалост на привържениците, отзивите след нея са по-скоро негативни и очертават нови проблемни дни за носителя на Купата.

Най-голямото притеснение логично се крие в думите на Станимир Стоилов, открито загатнал за сериозно неразбирателство между него и генералния спонсор на тима. Общо взето, Мъри сподели „обществена тайна“, която мнозина знаеха, но не искаха да я превръщат в достояние на всички фенове.

Знае се, че от доста време наставникът на „сините“ е безкрайно недоволен от начина, по който се осъществява вмешателство в работата му чрез „съвети“ или уж приятелски коментари по дадена спортно-техническа тема. Всичко това се случвало и пред очите на Наско Сираков, който обаче трудно можел да вземе страна поради логичната причина, че без парите на генералния спонсор Левски едва ли щеше да продължи своето съществуване в този си вид.

Осветяването на цялата тази ситуация се случва в изключително неприятен момент. Трудно може да се вземе и страна, защото и двата засегнати лагера имат своите доводи за правота. Лошото е, че периодът, в който се разбра за невидимото разделение в Левски е безкрайно неподходящ.

Отборът се намира в игрова криза, а тепърва му предстоят важни мачове за Купата и първенството, където негативни резултати могат да доведат до още по-големи катаклизми. Без значение дори от показаното на терена, доверието към работата на клуба неизбежно ще се намали. Признаците на разединеност ще повлияят и на финансовата помощ. Знае се добре, че феновете на Левски правят нещо безпрецедентно и вече две години държат над водата „сините“ си любимци.

Любопитно е и кой с какво „оръжие“ разполага в борбата си за надмощие в клуба. Стоилов и Ивков имат одобрението на феновете, докато спонсора разполага с парите, които точно сега са животоспасяващи за оцеляването на гранда. Всичко това прави „войната“ прекалено тактическа и доста непредсказуема.

Периоди на помирение между отделните звена в Левски е имало. Няма да е изненада да се случи и сега. Допирните точки като цяло обаче са прекалено малко, което ни навежда на мисълта, че през няколко месеца могат и да се „произвеждат“ такива новини от „Герена“.

Добре, а как може да се оправи всичко? Просто е. Нов мажоритарен собственик, който освен съдържател на акциите, да бъде и истинският властимащ човек в клуба. Дали ще е Драган Шолак или друг популярен бизнесмен, Левски има крещяща нужда да напусне сегашната си орбита. Дори бих я нарекъл смъртоносна спирала на зависимостите, от която си личи, че измъкване няма.

А това, че Стоилов не ходи с желание на работа, както каза той, индиректно се предава и на футболистите. Сега май има и ново обяснение на слабата „синя“ серия, като за пореден път във вариацията на най-популярната игра у нас осъзнаваме, че не всичко се случва на терена, и не всичко зависи просто от моментната форма на играчите.

Призивите за обединение вече са клише и дори звучат смешни. Необходимо е всички в Левски да си дадат сметка, че вътрешните конфликти петнят по вече поизчистеното реноме на гранда. Доверие се печели трудно, но се губи лесно. А колкото повече спънки има по пътя на „синьото“ възраждане, толкова по-доволни ще бъдат конкурентите, които точно си бяха припомнили какво значи да се страхуваш от институцията Левски.

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“