Стойчо Младенов: Оказах се прав. Казах истината за Гриша Ганчев и ЦСКА. Обмислих го преди да говоря.

-Г-н Младенов, как се чувствате на новото място като оперативен директор на ФКЦСКА 1948?

-Все по-добре. Започвам да свиквам. Чувствам се напълно нормално.

-Бихте ли ни казали, наблюдавайки отбора отвътре, има ли шанс той да се пребори за участие в евротурнирите?

-Разбира се. С потенциала, с който разполагаме, да. Самите резултати го показват – отборът играе добър футбол. Печелим, което е много важно. Позицията ни дава възможност да се борим за евротурнирите, а защо не и за нещо повече. Любо Пенев има шанс да развие отбора, защото в клуба се работи професионално. В клуба са събрани легенди на ЦСКА, футболни хора, които виждат нещата в дълбочина. Вероятността да се сбърка при подбора на нови състезатели е много минимална. Имаме скаутско звено, начело с Методи Томанов, което си върши перфектно работата. Надявам се през зимния трансферния прозорец да бъдат привлечени набелязаните футболисти, за да увеличим конкуренцията и да подобрим качеството си.

-Следите ли какво се случва в ЦСКА на стадион „Българска армия“?

-Следя почти всичко в българския футбол.

-Как ще коментирате играта на тима и развитието на ЦСКА под ръководството на Саша Илич?

-Не е моя работа да коментирам противниците, но имайки предвид, че аз бях там, мога да кажа следното. Виждате, че 70% от селекцията се промени, влязоха много нови хора. Оказа се, че съм прав за това, което говорех– за качеството на футболистите и за промяната, която трябваше да се направи още по мое време. Но не се случи.

-Да върнем времето назад. Преди година ЦСКА, под ваше ръководство, победи Лудогорец и зимува само на две точки от върха. Защо след това не беше направена добра селекция, която да заздрави още повече състава?

-Аз нито в лятната селекция бях участвал, нито в зимната след мача с Лудогорец. Тогава трябваше да ми се даде възможност да направя селекцията, за да можем да постигнем целта, която беше събарянето на Лудогорец от първото място. Това не се осъществи. Подмяната и подбора на тима се случиха след идването на новия треньор Саша Илич, а не по мое време. Бях принуден да работя с футболисти, които не бяха мой избор.

-Имате предвид вземите през миналата зимна пауза Гарсес и Морено?

-Да. Нямах участие в привличането им. Нито в това на Махмутович. Вижте, и все пак аз не мога да кажа нищо лошо срещу ЦСКА. Прекарах време, което беше успешно за мен – постигнахме добри резултати в Европа, нещо, което липсваше в моята визитка – успешно представяне в евротурнирите. С моето идване подобрихме поведението на много футболисти. Най-вече на Греъм Кери, който беше важна част от състава.

-Не съжалявате ли, че подадохте оставка след първия полуфинал за Купата със Славия и не водехте ЦСКА срещу Левски на финала? Мнозина фенове твърдят, че ЦСКА нямаше да загуби Купата под ваше ръководство.

-И аз съм убеден, че нямаше да паднем, но в края на краищата не съжалявам. Обмислих много добре всичко. Исках да постигна това, което трябва да постига всеки един треньор – да има право при избора на екип и най-вече при селекцията на футболисти. Аз не получих това право и поради тази причина напуснах. Нямам нищо против – такава е политика на клуба в момента. Може би искаха да ме принудят да се съобразя с тази политика на ЦСКА – треньорът да не участва в селекцията. Но не можех да го приема, защото това е свещено право на всеки наставник. За самия финал направихме всичко възможно още на „Овча купел“ да си гарантираме спор за трофея. Аз бях решил още след първия мач – вземем ли комфортна преднина, си подавам оставката. Така и стана. Исках да принудя ръководството да приеме това, което желаех – да правя селекцията. Очаквах реакция и останах много разочарован от хората, които присъстваха на мача със Славия – една част от феновете не ме подкрепиха. Това е моето голямо разочарование, защото, ако ме бяха подкрепили, аз щях да получа това право.

-Някой от ръководството звънна ли ви вечерта, след като обявихте решението си?

-Не. Аз ги бях предупредил още преди мача. Звъннах на Дани Ганчев и му казах, че след мача ще си подам оставката. Той се опита да ме разубеди да не бързам и че след двубоя ще се видим и поговорим, но аз бях категоричен.

-Да се върнем в настоящия момент. Мачът ЦСКА 1948 – Левски предизвика недоволства и от двата отбора спрямо съдийството. „Сините“ написаха две декларации срещу БФС и настояха за извънреден конгрес. Какъв е вашият коментар?

-Браво на тях! Много хубаво! Най-после в Левски взеха решение – нещо, което 90% от клубовете мислят и разсъждават по този начин. Защото във футбола трябва да има рязък завой към положителното и това става само с промяна. А промяната може да се случи само с конгрес.

– А има ли според вас човек, който е дораснал и който да може да поеме в свои нещата в свои ръце, заемайки мястото на Борислав Михайлов?

-Има, разбира се. Има достойни и честни хора. Аз подкрепям и застанах твърдо зад Бербатов, Стилиян, Мартин. Те бяха в кухнята на професионализма на Запад. Могат да извисят футбола ни. Такъв достоен човек е и Лъчезар Танев. Да, Боби Михайлов може да не е виновен за повечето неща, но той оглавява БФС.

-За финал – били сте начело на националния отбор, забелязва ли се днес наченки на положителна промяна?

-Рано е още да даваме оценки. Положителното е, че се залага на млади момчета, които имат таван на развитие. Свежа кръв, която неименуемо носи промяната. Дава ни надежда, че хубавото идва, но нека се действа внимателно, защото същото това нещо и аз го извърших, когато поех националния отбор. Вкарах много млади състезатели и тук е рискът от тяхната неопитност, когато дойде напрежението в решителните мачове – ще успеем или няма да успеем. Не всеки млад човек може да удържи на напрежението. Ето, помните, как положително се развивахме до мача с Чехия през октомври 2001 година. Тръгнахме като аутсайдери в световните квалификации, но в един момент бяхме на първо място в групата. После обаче дойде сривът с Дания и с Чехия. Така че, единственото ми притеснение днес е именно това – че са млади и неопитни футболисти. Дали всеки от тях може да носи огромната отговорност на плещите си? Но виждам и друго – не се създава напрежение около младите момчета. Това води до спокойствие. Дай Боже да продължаваме с победите по начина, по който подходи новия треньор в двата си първи мача.

Автор: Румен Илиев / „БЛИЦ“