Мартин Стоев: Истина е. Казвам Ви я. 2023-та година може да бъде пагубна.

Да водиш младежки национали е лукс

Не съм участвал в никакъв конкурс, че да бъда избиран за селекционер, обяви специалистът

При всяка смяна на национален селекционер в мъжкия волейболен тим на България името на Мартин Стоев се завърта като едно от основните за поста. Извелият страната ни до медали на световното първенство през 2006 и на Световната купа през 2007 треньор бе на крачка от завръщане през 2012, а само преди седмица бе един от основните фаворити за мястото на Николай Желязков. В крайна сметка Управителният съвет на федерацията се спря на Пламен Константинов. Стоев приключи ангажимента си с младежките национали, прощаването с които дойде с бронзов медал на европейското до 20 г. в Италия.

–        Г-н Стоев, съжалявате ли, че федерацията не избра вас за национален селекционер на мъжете?

–        Трябва малко да се поизчисти това понятие „избран“. Аз за нищо не съм кандидатствал. Това, че ми е спрягано името от някои хора от Управтелния съвет пред някои медии…Не се връзват нещата. Аз не съм участвал в никакъв конкурс, че да бъда избиран. Федерацията е решила да даде договор на Пламен Константинов – това е положението! А че те помежду си са коментирали някакви имена – това са си техни неща.

–        С вас някой говори ли в тази връзка?

–        С мен говори Любо Ганев. Попита ме дали бих поел отбора. Казах му, че бих се съгласил при дългосрочен договор, при еди-какви си условия, и дотам. Повече не съм бил търсен по този въпрос. Или условията които аз съм поставил, не ги устройват, или нещо друго. Но не знам – те си решават. Ще повторя – аз никого не съм търсил по тоя повод.

–        Чуха се мнения, че не са се спрели на вашето име точно заради този дългосрочен договор.

–        Аз разсъждавам така – като трябва да се прави нещо сериозно и се гони цел като класиране на Олимпийски игри, това означава, че договорът трябва да е поне за един олимпийски цикъл, нали така? Това е нормалното. Тук стават малко по-рано нещата – явява се един олимпийски цикъл плюс една година и затова поисках такъв договор. За една година не бих се съгласил да водя какъвто и да е отбор, не само национален. За един сезон един треньор може да не покаже това, на което е способен. Може да се случат много неща. Следващата година ще е много тежка за българския национален отбор (предстоят Лига на нациите, европейско първенство, което ще се играе и у нас и олимпийска квалификация, б.а.). Моята цел беше да имаме отбор, който да се бори се класиране на Игрите в Лос Анджелис. 2023 може да бъде пагубна за всеки един треньор, колкото и да е добър той.

–        Защо?

–        Защото шансовете за класиране на Олимпиадата в Париж са минимални според мен.

–        Може би и за това ваше изказване са „дръпнали ръчната“ някои членове на Управителния съвет…

–        Съжалявам, но аз казвам това, което мисля и виждам. Ние нямаме никакво основание и никаква почва, на която да стъпим в момента, за да кажем „Имаме претенции и искаме да ходим на Олимпийските игри в Париж“. Имаме желание – и аз имам желание. Но спрямо  играта, която показваме и мястото, на което се намираме в световната ранглиста, това не е реалистично.

–        Те явно искат да чуят това нещо.

–        Явно те търсят някой да им каже това, което искат да чуят. Но трябва да питате тях.

–        Сега се очаква Пламен Константинов да повика част от отказалите се/отказаните играчи в последните години. Какво мислите по този въпрос?

–        Това не мога да го коментирам, не е в моята компетенция.

–        За поредна година се сблъскваме с казуса „нежелание да се играе за националния отбор“. Как може да се реши този казус според вас?

–        Отговарям с една дума – трудно. Тия неща са изпуснати във времето, не са отскоро.

–        Кога се изпуснаха?

–        Изпуснати са. От доста време – може би след Олимпийските игри в Лондон. За мен да играеш за националния отбор трябва да е чест и достойнство за всеки един състезател. Явно след определено време и след натрупването на някой лев се забравя откъде си тръгнал. И се отказват. И то не се отказват директно, ами имат огромно желание да играят, но в последния момент леко се контузват, нещо става. То се вижда кой иска да играе и кой не иска. Този проблем не може да се реши от днес за утре. Един ден, когато се направи един отбор, да се започне от нулата, да се изгради колектив със стабилен манталитет – тогава е възможно. Имаме и такива изказвания от сорта „изморен от клубното първенство, изморен от не знам си какво“. Същевременно миналия сезон в Лигата на нациите французите да не са си почивали през зимата? Събраха се всички и си спечелиха турнира. Това не е оправдание. Всички са изморени.

–        Някой обаче може да ви опонира, че повиквателна за италианския национален отбор се премира с 50 000 евро, а у нас се взимат 400 лв заплата.

–        Има го и това. Аз не говоря само от едната страна, истината винаги е по средата, между състезател, федерация и треньор. Не може да се иска, а да не се дава. Да, чест и достойнство е, но тези хора са професионалисти и те се издържат от волейбол. Те не работят нещо друго и да играят волейбол за удоволствие.

–        Понеже говорите за нова основа. Беше ли направена стъпка в тази посока при Николай Желязков?

–        Аз не бих желал да коментирам решения, стъпки, мнения на колеги. Аз не съм техен оценител. Но да давам оценки на хора – няма смисъл. Един като е паднал, е лесно да го риташ.

–        Явно не ме разбрахте добре – питах ви дали се постави нова основа с подмладяването. Изобщо тази тема с подмладяването как ви се струва? За мен лично такова нещо като тотално такова е много сложно, може би единственият положителен пример е италианският отбор.

–        Според мен изцяло подмладяване не може да стане. Трябва да има опитни състезатели, които да въведат по-младите в обстановката.

–        Точно така. И да вдъхват някакъв респект на тази група.

–        Естествено. И професионализъм, и дисциплина и така нататък…В момента се намираме в такова състояние, че сме на 23-о място в световната ранглиста. Ако изпаднем още малко – под 24-а позиция, нас дори няма да ни канят на олимпийска квалификация. Тук става въпрос не само за отбора, не да си говорим за подмладяване, млади и стари. На нас ни трябват резултати. Защото ако няма резултати следващата година, станем ли 26-и в ранглистата, Франция не домакин на Игрите, а Русия получи шанс да участва на квалификация, ние даже няма да получим шанс да се борим за квота. И като не играеш квалификация, вече отиваш втора категория федерация към спортното министерство и финансирането пада наполовина. И това не трябва да се допуска.

–        На вас ще ви се занимава ли още една година с младежки национали? Договорът ви изтече, а догодина предстои световно.

–        Моят договор изтича на 31 декември тази година. До момента нямам сериозен разговор, не съм канен от страна на федерацията за подновяването му. Има подхвърляния, недоизказани изречения, но черно на бяло няма нищо.

–        Подхвърляния да водите отбора и догодина ли?

–        От сорта „ще ги водиш ли още една година, няма ли да ги водиш“. Това са несериозни неща. Не съм извикан официално – да говорим за условия, цели и така нататък. Такъв разговор не е воден.

–        На вас занимава ли ви се, защото имате особена връзка с този отбор?

–        Този отбор е изграден изцяло от мен в продължение на 5 години. Когато го създавахме, федерацията по волейбол имаше друг президент (Данчо Лазаров, б.а.). Тогава на шега поех ангажимента за 4 години. Аз съм си изпълнил задачата. На мен ми се занимава с този отбор, защото момчетата са израснали с мене, аз съм им бил като баща. Но това си има и другата страна. Условията, които се предлагат от българската федерация за треньор на подрастващи, не говоря конкретно за мен или някой друг, не позволяват да правиш само това. Т.е. един треньор трябва да работи нещо друго, за да си позволи лукса да води младежка гарнитура.

–        Лукс направо звучи страшно, да ви кажа.

–        Заплащането месечно е малко повече от една минимална работна заплата. Смешно е, разбирате ли? Понякоа колкото голямо желание да имаш за нещо, ти не можеш да си го позволиш. А може и да не ги водя догодина. В този случай аз трябва да работя и като клубен треньор, за да мога да си позволя да бъда и национален треньор.