Горещи и студени зони на Лудогорец

Лудогорец се представя блестящо в Лига Европа и въпреки, че не е на върха в първенството, неизменните номинации на специалисти и букмейкъри са, че „орлите“ отново ще триумфират с титлата.

Безспорният факт е, че разградчани разполагат с най-добрите футболисти в елита, но също така с огромна категоричност може да се твърди, че има дисбаланс по отношение на различните позиции, пишат колегите от „Мач Телеграф“.

Почти на всеки пост Лудогорец разполага с по двама или трима изпълнители, като има опция за още един играч, който да влезе в ролята на преквалифициран, подобно на Антон Недялков или Жан Карничник. Проблемът е, че при някои позиции нито първият, нито вторият изпълнител разполага с достатъчно качество. Едно от тези места е вратарският пост, където след перфектния Кристиян Кахлина нито Серджо Падт, нито Симон Слуга вдъхват достатъчно доверие.

Много проблемна е централната двойка бранители. Тук вариант, освен традиционните изпълнители Вердон, Пластун и Терзиев, са също така Антон Недялков и Карничник, както и взетият наскоро Педро Енрике, който няма картотека за евротурнирите. Пластун бе върнат за мача с ХИК при титулярите, докато Недялков бе пратен на обичайния си ляв фланг. Центърът обаче е изключително колеблив и единственият, който може да бъде смятан за покриващ изискванията, е Недялков, докато надеждите са 21-годишният Педро Енрике да бъде търсеният елемент. Вердон е добра опция за резерва, а Пластун и Терзиев не е добре дори да са в групата.

Привлеченият в последните дни на трансферния прозорец норвежец Аслак Витри се включи блестящо срещу Динамо Загреб, но след това рязко свали нивото. Последните изяви на Сисиньо показаха, че не заслужава нищо повече от това да влиза за 10-ина минути, а очевидно е, че Карничник вече гледа към изхода. Отляво положението е по-сложно, защото ако Недялков играе, позицията е уплътнена, но при положение, че бившият играч на ЦСКА бъде дръпнат в средата, то се отваря черна дупка. Дени Групер е техничен и бърз, но в дефанзивен план не изпълнява изискванията за нивото на Лудогорец.

За сметка на това при дефанзивната двойка халфове при разградчани има незапомнено за български отбор качество. След връщането на контузения Клод Гонсалвеш има шестима играчи за две места, като поне четирима от тях са топниво. Пьотровски е изключително попадение и след силните си мачове бе викнат в националния на Полша. Трудно е да се предположи, че физиката и покриваният периметър от Пьотровски могат да бъдат допълнени с такава техника и елегантност на отиграванията. Друго ново попълнение – Нонато, изуми с включването си срещу Рома, а в мача с ХИК донесе тотална доминация на „орлите“. Бразилецът, който има профил на по-офанзивен играч, все още обаче не е титуляр и е чудно какво още да направи, за да бъде сред стартиращите 11. Гонсалвеш също еднакво добре покрива изискванията в двата компонента на играта, а Иван Йорданов се превърна в откритието на старта на шампионата, но при тази стряскаща конкуренция, е по-вероятно да бъде пратен под наем, за да се развива. Нареси също даде доказателства за качество, а Шоу изглежда единственият колеблив изпълнител, въпреки че е титуляр. Като се има предвид, че средната възраст тук е 24 години, то Лудогорец изглежда обезпечен за бъдещето. На двата фланга стойностите също са с висок карат – Десподов не само е абсолютна величина, но и се намира в изключителна форма, докато остротата на Текпетей му кореспондира добре от другия фланг. Въпреки това остава усещането, че Джонатан Рик е незаслужено пренебрегван за сметка на ганаеца, който освен техника и скорост, притежава и по-точен удар. Делев и Жоржиньо пък са по-скоро помощни колела за всеки случай.

При изпълнителя зад нападателя има един играч, който е европейска класа – Каули Оливейра. Той има визия за играта, подаване, техника и на всичко отгоре впечатляващ удар. Очевидно Доминик Янков трудно ще са пребори за нещо повече от статус на резерва. Дори по-добра опция на тази позиция изглежда изтеглянето напред на Нонато, в случай, че Каули го няма.

И след толкова струпване на качество и горещи офанзивни зони, идва отново студен регион на върха на атаката. Нито Игор Тиаго, нито Тисера могат да убедят в превъзходството си и да изпълнят високите изисквания на „орлите“. Бразилецът е по-добър в борбата в наказателното поле и с гръб към вратата, докато аржентинецът е по-качествен при завършванията.