Жужо на 70: Нямаше да приема оферти от Левски или ЦСКА, бях щастлив в Славия

Легендата на българския футбол Андрей Желязков навършва днес 70 години. Жужо, както е известен сред футболната общественост, е избиран за Футболист №1 за 1980 година. Той е двукратен носител на Купата на България със Славия, както и печели шампионската титла и втория по сила трофей в Нидерландия с Фейенорд. Заедно в тима с великия Йохан Кройф. Желязков е рекордьор по мачове (338) и голове (136) за Славия. Участник е на Световното първенство през 1986 година, а още е носил екипите на френския Страсбург и белгийски Беершот. След края на кариерата си работи като директор в Левски, както и като скаут за Фейенорд и Лудогорец.

Г-н Желязков, как се чувствате на 70 години?

• Смятам, че за възрастта, която достигнах, се чувствам добре. Ако направим сравнение, съм като на 50. Вече не спортувам толкова активно, но аматьорски гледам да поддържам форма (смее се). Преди повече ходех да играя футбол, практикувах го и в зала, но от няколко години не играя много. Има други начини за поддържане на човешкото тяло. Но важното е, че се чувствам добре.

Кой ви запали по футбола? Кога започнахте да тренирате?

• За съжаление тези хора, които ме запалиха не са между живите. Но такъв е живота и никой не може да ги запази. В детските години сам започнах. В далечното минало нямаше какво да се прави, освен да играем футбол по улиците и стадионите. Нямаше такива изкушителни забавления, както е сега. Започнах да тренирам в Марица-Изток в Ковачево, а след това преминах в Раднево. На 16 години вече играех футбол в зоните, тогава нямаше В групи. Бях и в школата на Берое, а впоследствие дойде един човек, Бог да го прости, Иван Савов, който беше славист и ме беше харесал. Препоръча ме на Славия и се преместих в София.

Записвате успехи именно със Славия, въпреки наличието на Левски и ЦСКА в първенството. Как достигнахте до тези постижения?

• Това се получи, защото в Славия работеха много добри треньори. Колективът ни беше много добър. Да, имаше известни колебания, но се представяхме добре и бяхме един от водещите отбори в първенството. Но тогава бяха други обстоятелства и знаете как стояха нещата. Ние също си имахме вина, не успяхме да станем шампиони, но два пъти сме носители на купата. Отборът ни беше много добър и водещите футболисти не преминаваха в столичните клубове, защото имаше и вътрешно споразумение. Тимът ни беше обигран и много силен, а сега в родния футбол има голямо текучество. Много играчи преминават от един клуб в друг. Сега дори чужденците са в повече и си мисля, че някой се облагодетелства от това. Силните се продават, взимат се по-слаби, защото са по-евтини, а знаем, че евтиното изила по-скъпо, почти винаги.

През годините получавали ли сте оферти от ЦСКА или Левски?

• Ако е имало нещо такова, то се е правело между клубовете. Но в Славия бяхме много добър отбор и не съм имал намерения да напускам отбора. Това трябва да ти идва отвътре. Тогава бяха и други времена. Не съм имал такива намерения. Чувствах се добре в Славия и нямаше да си тръгна при оферта от Левски или ЦСКА.

Кой е най-запомнящият се момент в кариерата ви? Кое няма да забравите никога?

• Няколко са. Може би един от тях е участието ми на Световно първенство (б.а. в Мексико през 1986 година). Това си ми беше детска мечта. След това мога да посоча спечелването на шампионската титла и купата на Ниделрандия. Преминаването ми във Фейенорд. Това беше върхът на кариерата ми. Също така и избирането ми за Футболист на годината (б.а. през 1980 година). Има и няколко по-малки, които няма как да забравя. Това са ми били мечтите, а когато човек силно ги иска, те се сбъдват. Трябва да си последователен и непримирим. Не трябва да се предаваш, защото в живота има и много трудни моменти, при които не можеш да се предаваш.

Съжалявате ли, че по това време, когато сте в пика си, не е било позволявано да бъдете трансфериран в чужбина? Имало ли е оферти от други големи европейски отбори към вас?

• Имало е, но по време на комунизма трудно можеше да научиш за тях. Контактите с други хора са ограничени. Предполагам, че са съществували такива. Все пак бях капитан на националния отбор и Футболист на годината. Бил съм във върхова форма, но и да е имало, това вече е отминало и може само да гадаем (смее се). Но ми е било писано да попадна във Фейенорд. На много хубаво и точно място за мен. Научих много от Нидерландия. Ако човек се интересува, чете и наблюдава, може да извлече много. Играл съм с много големи футболисти, от които човек може да научи много повече от тях за кратко време, отколкото от някой спортен институт.

Да, това ви дава шанс да сте съотборник с великия Йохан Кройф…

• Да, но не беше само Йохан. В тима беше и Вилем ван Ханеген. Това бяха двамата най-известни футболисти в Нидерландия. Много добро преживяване и се докосваш до играта на едни от най-големите футболисти, а ти играеш рамо до рамо с тях. Младите едва ли го помнят това, а трябва да го прочетат. Пак ще се повторя, трябва да го изживееш и да се докоснеш до това, за да го усетиш.

Кой беше най-трудният ви противник срещу когото сте се изправяли?

• Когато съм бил във форма не мога да спомена конкретно име за най-трудния противник. Може би съм се притеснявал от самия себе си. Ако не съм бил в нужната кондиция и не съм подхождал концентрирано, всеки ми е бил труден противник. Когато не си подготвен за даден мач или дори за цял сезон, е много тежко. Дори и да излезеш срещу аматьор, е трудно. Имало е противници, които постоянно те щипат, обиждат и псуват по време на мача, но като имена не мога да ги назова. Но важното е да си концентриран и във форма, и това го преодоляваш.

Има ли гол, който няма никога да забравите?

• Много попадения съм вкарал в кариерата си. Не съм ги броил всичките, сигурно статистиците ги имат. Може би головете във финалите за купата, които сме играли в България – срещу Локмотив София (б.а. хеттрик за победата с 3:2) и Берое (б.а. вкарва два успеха с 3:1). Спомням си и едно дерби между Фейенорд и Аякс, в което завършихме при равенство 2:2. Вкарах две попадения пред 60 000 зрители. Емоцията е голяма и не може да се опише. Има и други, но сега не мога да се сетя. Може би около 150-60 гола (б.а. общо са 187 за първенство) съм реализирал. Да, може да се посочат някои, които са много ценни за мен.

Смятате ли, че някой може да надмине рекодра ви по мачове и голове за Славия?

• Дай Боже да има такъв футболист, но като гледам какво текучество на играчи има, изобщо в българския футбол, ще е трудно. Хубаво е, ако има амбиции за това нещо. Но, ако някой тръгне да подобрява този клубен рекорд, това означава, че е много добър футболист и ще бъде трансфериран в чужбина. Затова мисля, че на този етап няма да се получи.

Видяли ли сте друг футболист, който да наподобява вашият стил на игра?

• Тук трябва да се самоизтъквам и искам да го оставя на хората, които са ме наблюдавали. Започнах като централен нападател, а постепенно премиха в халфовата линия, за да завърша кариерата си като защитник. Бях комплексен футболист. Не искам да се сравнявам с никого. Трудно футболистите и спортистите си приличат. Всеки си има нещо по-различно – като характер и държание на терена.

Споменахте в началото за тези „изкушителни забавления“ сега. Това ли пречи на младите да се изградят като успешни футболисти, както вас навремето?

• В по-малките възрасти сега показват добри качества и успяват рано да излязат в чужбина. Но там вече опира въпроса до манталитет и характер. Когато се срещнеш с трудностите, трябва да ги преодоляваш. Необходимо е да се научиш на ред и дисциплина. Няма как да си налагаш егото, защото навън всичко е в името на отбора. Това ме притеснява, защото много излязоха и не успяха да се наложат. Сега има няколко, които играят в чужди отбори, но не достигат до средноевропейското ниво. Също така и вкарваме вече много чужденци, които не са с много добри качества. Преди беше обратното. Има нещо объркано, което не знам как ще се оправи.

Какво си пожелавате навръх този юбилей?

• На мен, на семейството и близките ми пожелавам здраве и късмет. Какво повече трябва да иска човек на тези години. Свободата също е нещо хубави и аз я имам.

Автор: Мартин Владимиров / „Тема спорт“