Станислав Генчев: Научих безценен урок от Мoуриньо

евски е единственият отбор, който може да спре хегемонията на Лудогорец в българския футбол. Това заяви Станислав Генчев в ексклузивно интервю пред Борислав Орлинов от медия „БЛИЦ“.

Треньорът на Локомотив София призна за звездната селекция, която готвят „железничарите“ и че очаква в тима да пристигат Антонио Вутов, братята Цоневи и Анисе.

Направи и любопитно сравнение – че българските треньори трябва да разбират от всичко, включително да съветват шофьора на автобуса какви гуми да използва.

– Господин Генчев, на влизане на стадиона на Локомотив София пише: „Легендата продължава“. Така ли е наистина?

– Всички работим в посока легендата да продължи. Локомотив София е изключително сериозно име в българския футбол и трябва доста да се постараем да го върнем там, където му е мястото. А именно, сред водещите отбори в България. Да, изключително трудно е. Напуснаха ни основни футболисти. Времето за подготовка е малко и трябва да сглобим почти нов състав. Мисля, че се справяме добре.

– Каква възможност Ви дава работата в Локомотив София?
– Отбор с традиции в българския футбол. Това беше важно. Исках да попадна в отбор, който се цели високо. На Локомотив не му отива да се бори за оставане в групата, както беше през миналата година. Целите са високи и това беше една от причините да приема работата.

– В какво спортно-техническо състояние заварихте отбора и в какъв клуб се озовахте?
– Това, което очаквах, това и видях. Бях наясно, че основни футболисти напускат тима и трябва да им се търсят заместници. Бях наясно, че ще е трудно бързо да намерим подходящи хора. Ние ще ги намерим със сигурност, но нещата стават доста бавно. В летния трансферен прозорец всички изчакват до последния момент, надявайки се на по-добри оферти. Много трудно някой футболист приема още първата оферта. Подготовката премина добре, въпреки че я водихме с доста малък брой футболисти – под критичния минимум.

– Искате ли да наложите конкретен стил или предпочитате да се адаптирате според обстоятелствата?
– Аз имам определен стил на игра, който искам да налагам, но това е съобразено с качествата на футболистите. Да, харесваме Барселона и Манчестър Сити, но това е трудно да се постигне за такъв кратък период от време. Първата ми цел е да науча отбора да играе печеливш футбол.

– Какво може да кажете по отношение на трансферите?
– Работим усилено за селекцията във всяка една зона. Да, имаме интерес и към Антонио Вутов, и към братята Цоневи. Още нищо не е готово. Антонио има договор, който трябва да разтрогне и нашата оферта след това евентуално да е най-добрата. Братята Цоневи чакат и оферта за чужбина.

– Свързахте ли се с футболисти, с които сте работили в Лудогорец?
– Единственият е Анисе. Той е футболист с много сериозна визитка и има доста предложения.

– И Вие се намирате в добра форма. Включвате ли се в заниманията?
– Не се включвам. Живко Миланов го прави и се справя доста добре. Аз трябва да наблюдавам отстрани. Ако се включвам в игрите, няма да мога да забелязвам грешките. Има елементи, които показвам, защото футболистите така се учат най-добре. С Живко сме били съотборници и в Левски, и във Васлуй. Минали сме през едни и същи треньори, които са оставили трайни следи. Доста сме си говорили за футбол и има единомислие. Следим новите неща във футбола и се опитваме да ги прилагаме това, което може в България. Но не е лесно да интегрираш най-новата методика, защото условията тук не позволяват.

– Хората дават ли сметка колко е трудно в България?
– Футболът в България не е от най-добрите, но е от най-трудните да се играе. Същото е и за треньорите – не е лесно да се направи добър отбор, който да играе красив футбол. Изисква много усилия. Много разбиране на обстановката, манталитета и народопсихологията.  Сложно е да си треньор в България. Българският треньор трябва да разбира от всичко – от физическа подготовка, а понякой път се налага да бъде и помощник на шофьора и да му казва какви губи трябва да сложи. Трябва да е всестранно развит. В големите отбори треньорът си гледа тактиката и има 15-20 помощници – анализатори, кондиционни треньори и други, които следят конкретни детайли.

– Така обаче се минава през месомелачката и после е по-лесно, нали?
– Със сигурност. Аз бях в Лудогорец, където отборът е организиран по европейски модел. Има кондиционни треньори, специалист по спортни науки, анализатори. Има всичко необходимо. Това е единственият отбор в България, който работи по европейски модел.

– А от Лудогорец с какви чувства си тръгнахте?
– Изключително добри. Всеки български треньор мечтае да бъде в Лудогорец. Всяка година отборът става шампион и играе на високо ниво на европейската сцена. Аз там натрупах много голям опит. Три години ги водя в групите на Лига Европа. Това е безценен опит. Изправих се срещу Жозе Моуриньо, от когото научих безценни неща.

– Какво си казахте с него?
– Разговорите бяха кратки. Всеки си гледа отбора. Трудно е преди мача да си обърнем внимание.

– Кой е любимият Ви спомен?
– Първите ми два мача в групите на Лига Европа през 2019, когато победихме ЦСКА Москва с 5:1 и Ференцварош с 3:0. Победата над ЦСКА е най-голямата за български отбор в груповата фаза на Лига Европа, а победата над Ференцварош е най-голямата като гост за български отбор в турнира.

– Как бихте коментирали конкуренцията в първенството? Някой може ли да спре доминацията на Лудогорец?
– Единствено Левски. Това виждам в момента. Лудогорец е безспорен фаворит. Има по-дълга скамейка, по-лесно правят ротации. При Левски, ако излезе някой измежду Уелтън и Роналдо, трудно ще се намери заместник.

– А вечната тема – чужденците в българския футбол?
– Преекспонира се. Няма треньор, който да пренебрегне български футболист за сметка на чужденец, ако вижда, че българинът е по-добър или равностоен. Така съм постъпвал и аз – и в Етър, и в Лудогорец. При мен Доминик Янков в Лудогорец беше твърд титуляр. Давал съм шанс и на Митков, Иван Йорданов. Това са хора от школата, въпреки класните чужденци. Не чужденците са причината футболът ни да е слаб. Школите не работят както трябва и не се изкарват качествени играчи. Всеки треньор иска да наложи млад български футболист, но когато не идва нищо… И тук не обвинявам треньорите, а цялостната организация. Във водещите първенства на 7-8 деца отговаря един треньор. С група от 20 деца работят 3-4 треньори. В България с 30 деца работи един треньор. Трудно е да се обърне внимание на всички.

– Кой е крив и кой прав тогава в престрелката за работата в школите? Частна ли трябва да бъде инициативата за промяна или от страна на БФС?
– Държавата трябва да помогне и да обърне внимание. Всеки се е фокусирал върху първия отбор и ако нещо дойде от школата, добре дошло. Славия е добър пример, който инвестира в школата си и дава шанс на млади футболисти в първия отбор. Не е случайно, че всяка година продава.

– Наскоро се навършиха 51 години от гибелта на Георги Аспарухов и Никола Котков. И Левски, и Локомотив София излязоха с прочувствени послания. Липсват ли такива фигури вече?
– Заради тях стадионите се пълнят. А в крайна сметка футболът е заради феновете. Когато има такива лидери, хората идват и мачовете се превръщат в празници. Доста години няма такива лица в българския футбол, което е жалко. Но ние трябва да си ги създадем, те няма да дойдат сами.

– На фона на всичко, което се случва в държавата, лесно ли е човек да мисли само за футбол? Имам предвид политическата обстановка.
– Оказва влияние. Лично за мен, не е толкова трудно да се концентрирам върху работата си, защото обичам треньорската професия. Изцяло съм фокусиран върху мачовете и работата.

Интервю: Борислав Орлинов / „БЛИЦ“