Петър Стойчев: Да, истина е

Петър Стойчев е български плувец и политик.

Той е министър на физическото възпитание и спорта в служебното правителство на Марин Райков (2013 г.).

Носител е на световната купа по плувен маратон за 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 г. – 11 поредни години. Световен шампион по плуване на 25 км в открити води през 2011-а в Шанхай. През 2007 г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ламанш – за пръв път в историята под 7 часа.

Плувецът е първият и единствен българин, поканен и приет в Международната зала на плувната слава (САЩ) – елитарен клуб на най-бележитите спортисти. Избран е за най-добър плувец в света в най-мащабното гласуване на сайта на Световната асоциация по плуване в открити води за 2009 г.

Тази година спечели състезанието от календара на Световната федерация по ледено плуване във водите на Северния ледовит океан край остров Свалбард (Норвегия) на дистанция 1000 метра в конкуренцията на 19 състезатели от цял свят.

45-годишният Петър Стойчев вече е преплувал всяко кътче от планетата и е чудесен пример за непримирим дух. Затова бе избран за гост в рубриката „Къде са те сега?“ на вестник „Над 55“.

– С какво се занимавате днес? Как минава всекидневието ви?
– В момента съм председател на плувен клуб „Левски“. Занимавам се с обучение на деца, помагам в развитието на клуба, стопанисването на спортната база на басейн „Спартак“. Грижа се за организацията на турнири и състезания за деца. Съвместно с колегите от ПК „Левски“ това правя в момента, каквото съм правил винаги – занимавам се със спорт, а именно – с плуване.

– А какво е да плуваш в ледени води на 45 г.?
– Да плуваш в леда на 45 г. е както и на 35. Сега обаче имам повече опит, повече знания, повече умения. Може би по-лесно понасям болката и студа от преди. Но всичко това дължа на опита, който съм натрупал в годините с плувните маратони и участията в състезания по ледено плуване. Винаги е било предизвикателство на духа и може би на психиката да може човек да се справи с такива тежки условия при температура на водата под нулата. А тя стига до -1, защото е много солена и не замръзва при 0 градуса.

 Коя награда ви е най-скъпа?
– Много е трудно да се определи. Разделям ги така – награда, която е от състезание, това е награда, която си спечелил, защото си бил най-бърз, бил си най-добрият към този момент. Но може би наградата на залата на Световната плувна слава във Форт Лодърдейл (САЩ) е тази, с която получавам и признание от целия свят, а именно от най-великите нации, които се занимават с плуване – американци и всички тези, които са в управлението на залата. Все пак съм и единственият българин, който е приет там. Може би това е една от най-престижните ми награди. А също така възможността, която БОК, в лицето на Стефка Костадинова, ми предостави да нося българското знаме на откриването на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Това също приемам като награда и чест.

– Кое беше най-трудното ви състезание?
– Имал съм много трудни състезания. Състезанията, в които влизаш неподготвен, винаги са били много трудни, защото организмът не е подготвен за тях. А все пак говорим за тежки битки с голяма продължителност или такива, в които условията са много трудни – ниска температура на водата и въздуха. Така че те са винаги тези, в които влизаш неподготвен, а всички останали, в които си подготвен, просто са в силна конкуренция и там тялото ти е готово да поеме натоварването.

– Изпитвали ли сте страх и да си кажете, че повече не можете?
– Никога не съм си казвал, че ме е страх и че повече не мога и трябва да спра. Просто винаги съм имал отговор на въпроса защо не съм успявал на някои състезания и винаги съм знаел причината.

– Мислили ли сте някога да спрете да плувате?
– Относно прекратяването на спортната ми кариера, то се случи съвсем естествено, след като приех възможността да стана спортен министър в служебното правителство на Марин Райков. Това сложи автоматически край на моята спортна кариера и започнах да се състезавам в малко по-екстремни състезания, именно с леденото плуване.

– Бихте ли станали отново министър на спорта?
– Не знам, има много други обстоятелства.

– Възрастта има ли значение в спорта?
– Възрастта няма никакво значение. Плуването е спорт за хора от 1 до 101-годишна възраст, така че човек може да плува през целия си живот.

– Ако не умее да плува, може ли да се научи на по-късна възраст?
– Може да се научи да плува и в по-напреднала възраст, стига да има желание и да вярва, че може да го направи. В света има примери, които го доказват – има хора, започнали да плуват на доста напреднала възраст, и много успешно са се справили. Но, разбира се, ако започнеш да се учиш да плуваш в ранна детска възраст, е много по-лесно и се научаваш по-добре.

– Плуването лекува ли? Бихте ли насърчили възрастните хора да го практикуват?
– Не знам дали плуването лекува, но бих насърчил възрастните хора да плуват, защото това е най-малко травматичният спорт. Това е спортът и движението, което ще ги накара да са винаги в кондиция, да се чувстват добре, да са жизнени. Така че определено съветвам възрастните да плуват в свободното си време, и то с една-единствена цел – по-добро лично самочувствие и кондиция, което те несъмнено след първите 1-2 седмици ще усетят много ясно.

– Има ли някой, на когото сте предали опита си и се надявате да задмине вашите успехи?
– Имаме над 100-150 деца в клуб „Левски“, които тренират ежедневно. Вярвам, че съм пример за тях и съм сигурен, че тези, които имат желание да продължат с плуването, ще успеят да научат много неща от това, което треньорите им предават по време на тренировките. А ежедневният контакт с мен също вярвам, че ще допринесе за тяхната мотивация, за тяхното израстване и развитие.

Благодаря ви за отделеното време, продължавайте да вдъхновявате млади и стари и бъдете все така за пример!

Интервю: Цветелина ТОТЕВА / „Над 55“