Излиянието на Сашо Димитров продължава: Да истина е, имаше доста нередни мачове

Сашо Ангелов пое втородивизионния Янтра през септември 2021-а, когато тимът бе в зоната на изпадащите с едва 3 точки, но успя да изпълни мисия „Оставане“ три кръга преди края. През миналата седмица неофициалният дебют в мъжкия футбол на внука на наставника – Валери Божинов-младши, прикова вниманието към габровци. Синът на Валери Божинов тренира с бяло-зелените няколко седмици и вече участва в контролите с Етър и Литекс, след което 15-годишният халф ще се включи към подготовката на своя набор 2007 в Септември Сф.

Колегите от в. „Мач Телеграф“ обаче се срещна с треньора на Янтра на стадион „Христо Ботев“, за да поговорим както за малкия Валери, така и за актуалните теми около габровския отбор, които след 12-годишно изгнание при аматъорите вече два сезона успява да защити професионалния си статут.

– Г-н Ангелов как ще оцените изминалия сезон за Янтра и какви са очакванията ви за новия?
– Миналата кампания вече отмина, вече гледаме напред – трябва да има надграждане, опитваме се да взимаме футболисти според бюджета ни, който наистина е оскъден. Тези момчета трябва да играят моя стил. Може да има дори и катаклизми, защото правим наистина сериозна подготовка. Чувства се умора в играчите. Предстоящата седмица ще е убийствена, през ден мач (бр. – с Берое утре, с Дунав в четвъртък и Ботев Пд в неделя). Ако има катаклизми – момчетата трябва да издържат, ако се представят добре, значи вървим в правилна посока.

– Какво е нивото на Янтра кондиционно дотук? Знаем, че традиционно „натискате“ тима до предела в подготвителния процес.
– Традиционно в Европа е да се прави точно така, а в България, че не е традиционно, проблемът си е у нас. Видяхме в националния отбор какво става – обикновени футболисти от Грузия простичко тичат, борят, бягат… С колко ни биха, че забравих… При нас да не говори някой, че му е много тежка подготовката и тем подобни. Това се прави в цяла Европа, дори по отборите в селата. Ние все гледаме по тънката лайсна да вървим. Ако ми кажат лесен път до успехите, всеки ще го направи. Но няма – това е пътят.

– Притесняват ли ви трите загуби в контролите дотук – 2:5 от Ботев Bp, 1:2 от Етър и 2:3 от Литекс?
– Въобще не ме интересуват. Давам ви пример – седем поражения имахме с Ботев Враца през 2017/18, но отборът влезе в елита. Точки тук не се дават. Търсим хора на подходящите места и ни остава да работим.

– Колко още нови очаквате?
– Има определени постове, на които трябва да дойдат. Ние не сме Байерн Мюнхен – трябва да се съобразяваме с финанси, оскъдни са средствата. Но да не споменавам бюджет, защото за мен това не е развитие на българския футбол. Много е лимитиран. Момчетата тренират за 15 000 лева, а взимат… да не ви казвам.

– Преди 10 месеца дойдохте в нелек момент за Янтра, но изпълнихте задачата за спасение. Как оценявате периода си в Габрово досега?
– Задачата, която съм си поставил, пак ще бъде изпълнена. И 10 загуби да натрупаме в подготовката, пилците се броят накрая. При всички положения отборът ще бъде онова, което аз искам да бъде.

– Можем ли да кажем, че селекцията е по-премерена, защото през зимата имаше попълнения, които не оправдаха очакванията?
– Занимавайки се със селекция, погледнете качеството на младите български футболисти. Аз предимно залагам на млади момчета. По-старите ги оставете, те са тренировки, за да могат да държат кондицията в отбора.

– Има ли го ядрото в Янтра?
– Да, мога да кажа, че го има. И без други въпроси, казвам ви го – Янтра ще бъде в челото!

– Вашият внук Валери Божинов-младши направи неофициален дебют в мъжкия футбол с Янтра и предизвика голям интерес…
– На хората им е интересно, но това момче, ако иска да става футболист, трябва да ляга и да става с футбол. И да е такъв човек, който да иска да го постигне. Щом го желае, браво! Нека да стане! Искам всички деца да са такива – да мислят за това. Защото много е трудно да видиш дете с топка в ръка по улиците. Само с телефоните и ги търкат с пръст…

– Доверил ли се е изцяло баща му на вас като треньор и слуша ли Валери младши?
– Не се съмнявайте. Той слуша, но е перде. Тийнейджърските години са много опасни и пожелавам на всяко дете да може да се докосне до мъжкия футбол, макар че българският не мога да кажа, че е страхотен. Едно е юноши, друго са мъжете. Глобално, треньорите у нас трябва да работят както трябва – не да подскачат на обръч, а да правят качества като бързина, ловкост, боравене с топка. И като пораснат, да почнат тактически. Но и децата – една тренировка не е достатъчна, там ще пипне 10 пъти топката. Трябва сами да ходят да се усъвършенстват – и треньорите да им кажат „Теб ти липсва това, работи индивидуално“.

– А Валери младши осъзнава ли вече, че трябва да се доказва на терена, за да излезе от сянката на баща си, защото ще бъде гледан под лупа?
– Със сигурност е в сянката на баща си, но аз говоря глобално, не е важен толкова Валери. Ако е писано, той ще тренира, ще работи и дай Боже да стане. Но всички деца трябва да са така – да лягат и да стават с мисълта, че искат да са футболисти.

– Няколко думи за школата на Янтра – наложихте 1-2 момчета, като Георги Николов, сега сте взели още няколко – начело с 14-годишния юношески проектонационал Симеон Турлаков…
– Така е, но тези деца не трябва да летят – работа, работа, работа! Когато големият Валери беше малък, знам как се работеше и как той мислеше за футбол, как изживяваше всяко нещо. За жалост вече не го виждам. Два часа на ден не стигат, трябва само да се усъвършенства всяко момче.

– Как виждате конкуренцията във Втора лига, завърнаха се и някои традиционни клубове?
– Другите не ме интересуват. Имам достатъчно познания в Б група – гледам моят отбор да е добре. Ако ми харесва, значи сме на добро ниво. Засега все още не сме, защото е подготвителен период, тежко е, но ще изпълним задачата си, няма страшно.

– В края на сезона казахте, че не знаете кой за какво играе. Как гледате на някои странни резултати тогава и как виждате ролята на дублиращите отбори във Втора лига, след като ЦСКА 1948 II пуснаха половината си първи състав срещу вас?
– Да, даже и Левандовски им казах да извикат. Донякъде е проблем, че срещу някои тимове излизат с един състав, а срещу други… Трябва да има някаква възрастова граница, когато някой от мъжкия отбор слезе във втория. Проблемът е, че оня на тоя обещал, трябва да даде и това винаги се получава втория полусезон. Което не е добре. И казвам – изключително лимитиран финансово български футбол. Не можеш да развиваш с такива средства футбола. Забравете го! С пари не е сигурно, че ще стане, но без пари гарантирам, че не може да стане.

– Как го правите тук, при все че габровци са известни с пестеливостта си…
– Мъчим се по някакъв начин, изключително ограничен бюджет. Хората на трибуните тук трябва да го знаят, никой не го казва, но ще говоря директно – с 500 лева заплата не може да развиваш футболист. И пак се влагат, но 500 лв. осъзнавате колко са. Не се оправдавам, във всички отбори съм бил така, но нашият футбол е много лимитиран откъм средства. Налеят ли се малко пари от държава във футбола, мисля, че ще тръгне в някаква правилна посока. Както е било по мое време, когато е било държавна политика и имаше натиск отгоре, всеки искаше да стане. Имало е и повече деца, конкуренцията беше друга, но ние се усъвършенствахме отделно. При 760 часа тренировки на година, аз съм имал още 800 сам на площадките, тогава бяха асфалтови, а не изкуствени.

– Как работите с ръководството и Община Габрово?
– Никакъв проблем, аз съм коректен човек, може би малко рязък, но се съобразявам с бюджет и т.н. От мен се иска работа, резултати, качества на футболистите.

– С изпълнителния директор Страцимир Гинчев какво се случва, тъй като се чу, че може да се оттегли?
– Той е в Управителния съвет на клуба, близо е до отбора.

– Това ли е съдбата на общинските отбори – да оцеляват с парите от общината и толкова? Плюс скромна помощ от местния бизнес…
– Това е някакво залъгване. Мислим си, че играем нещо. Ти си спукал гума, трябват ти 100 лева, но ти дават 80 и как стоиш на пътя? Това е проблемът. Виждате колко национални селекционери „изгоряха“ заради липса на качествени футболисти. Ако не се вземат мерки, става още по-лошо.

– Отваряйки темата, Янтра пати ли си от борбата за власт в БФС? През пролетта бяхте единственият глобен професионален клуб заради участието си в „отменения“ конгрес…
– Въобще не ме интересува кой екип е на власт в БФС. Искам българският футбол да расте. На 53 съм и винаги съм се изхранвал с футбол, затова е важно да върви добре. Искам всичко в държавата да върви добре, а не само да си ги мерят „горе“ – аз съм за тия, за ония. Какво печели народът?

– А ощетяван ли беше отборът след изборните конгреси на БФС, усещахте ли подобно нещо?
– Есента тъкмо дойдох в клуба и не знаех кой кого подкрепя. Първо си гледам моята работа, но не съм видял да ни „режат“ или подобни неща. Но доста мачове наредени имаше, за които никой не смее да каже нищо. Човек не знае кой, кога, какво, що ще се случи. Седем кръга преди края можеше да сме се спасили, но не знаеш кой на кого дава. Извинявайте, но знаете ли кога ще има развитие на българския футбол, на децата и т.н.