Алекс Николов: Искам да излизам и да мачкам, такава ми е природата

Смятам, че в София ще покажем наистина какво можем и ще започнем да печелим мачове, заяви 18-годишният волейболен национал на България.

Да не му е уроки, Алекс Николов няма никакви проблеми с бързото напасване към нова обстановка във волейбола. Още на 14 г. посрещачът дебютира при мъжете с екипа на родния “Левски”. Там се засече на игрището с баща си. Александър, както е цялото му име, е първородният син на волейболната легенда на България Владимир Николов. Неговата челяд включва още 2 момчета – Симеон и Филип, а най-малкото попълнение в семейството е Дария.

Алекс набра скорост в мъжкия тим на “сините” и 2 г. по-късно вече бе основна фигура в него. През миналата година помогна за спечелването на бронзовите медали. С националния отбор до 19 г. последва изкачване на по-восоко място на почетната стълбичка. Воденият от Мартин Стоев тим стана световен вицешампион в Иран.

След това Николов замина да учи и тренира в САЩ и по-точно в университета “Лонг Бийч”. В първия си сезон в колежанското първенство Алекс игра все едно е от 2-3 г. там. Влезе в историята, превръщайки се в първия новак, който е избран за номер 1 през кампанията. Преди това спечели още куп награди, а в почти всеки мач бе реализатор номер 1 на университета си.

В първата седмица от Лигата на нациите Алекс за първи път игра като основен волейболист в мъжкия национален отбор и отново го направи все едно въобще не му е за първи път. С това 18-годишното момче даде заявка, че ще бъде основна фигура в сериозно подмладения отбор на селекционера Николай Желязков.

Преди втората седмица от Лигата на нациите, мачовете от която ще са в София, Алекс даде интервю.

– В първата седмица от Лигата на нациите записа в Канада първите си официални мачове за мъжкия национален отбор на България в ролята на основен играч. Поне видимо не се усети някакво притеснение у теб. Как се чувстваше в тези специални за всеки един спортист моменти?

– Със сигурност не бях притеснен поради простата причина, че с различни юношески формации съм играл много, много мачове с националната фланелка, а на клубно ниво също съм участвал в доста важни двубои.

Тъй че не се притеснявах, но със сигурност имаше вълнение

в началото на мачовете, защото все пак имаше нещо ново за мен. А то е, че вече играя с мъжете на най-високото ниво. Гледах да избягвам негативни емоции и смятам, че някак по естествен път се получиха нещата.

– Каква е голямата разлика между юношеския и мъжкия волейбол?

– Разбира се, топката се движи много по-бързо. Ударите са по-силни. Топката се вдига по-скоростно на мрежата. Състезателите са по-отскокливи и по-здрави физически. Това е нормално.

– За жалост, загубихте и 4-те срещи, две от тях след тайбрек. Имаше обаче редица положителни моменти в играта на националния, а и излъчването на отбора определено бе различно от това през миналото лято. Има и доста други млади момчета с хъс. Как усети представянето в тези двубои?

– Естествено, няма как да сме доволни след 4 загуби поред. Но както спомена, се видяха много добри, както и обратното. Затова сме в залата, за да ги подобряваме. Ще се опитаме да изчистим най-голям брой грешки до вторник, когато е първият ни мач в София срещу Иран. Надяваме се вече и пред родна публика да запишем победи и да наваксаме изпуснатото в Канада и така да подобрим класирането си в Лигата на нациите.

– Доколко това, че досега няматe победа, а в София срещате пряк конкурент за оставане в елитния турнир, внася напрежение? Продължаване на негативните резултати ще ви вкара в доста неприятна ситуация.

– Със сигурност такъв сценарий ще повишава напрежението за нас с всеки един мач, който не печелим. Чисто математически ще намаляват шансовете да запазим мястото си в Лигата на нациите. Смятам обаче, че на турнира в София ще покажем наистина какво можем и ще успеем да се преборим за победи. Те пък ще ни донесат допълнително самочувствие.

– Какво не достигна на отбора да спечели 5-геймовите двубои с Германия и Канада в Отава?

– Малко повече опит. Ние категорично сме млад отбор и нямаше кой да даде този импулс на игрището, който да ни донесе успеха. Зелени сме още и трябва да извървим своя път на развитие. Точно през такива мачове трябва да се мине, за да може да се израсне и да се вземат нужните уроци. Да се научим как да се държим и какво да правим в такива ситуации.

– Младостта в един отбор обаче има и положителен ефект, пак отбелязвам настървеността у вас. Съгласен ли си?

– Младите състезатели определено дават повече енергия и хъс в тренировките, а това води до по-високо ниво на подготовката. Енергията и желанието, вложено в нея, вдига качеството на изявите на състезателите и следователно нивото, което те показват в мачовете. Така че според мен подмладяването винаги се отразява добре на един отбор.

– Как усещаш отношението на селекционера Николай Желязков? Визирам, че от това, което се чува по време на почивките, той ви говори много внимателно и насърчаващо, като посочва ясно и с детайли какво трябва да се промени и върху какво да се акцентира.

– Смятам, че точно така трябва да се държи един треньор. Според мен на никой състезател не му е приятно да слуша треньори, които са по-директни. Много често подобно отношение не се възприема по правилния начин и съответно няма ефект. Може да се разбере погрешно, а не както, когато се говори внимателно и подбрано. Тогава това, което ни кара да разберем и направим, стига до главите ни. Един треньор винаги трябва да запазва спокойствие и да го предава на отбора си.

– В коментари, а и в очите на феновете ти изглеждаш като основна фигура в започнатото от Желязков подмладяване на националния отбор. Със своите 18 години как приемаш тази роля? Тежи ли ти? Какви са емоциите?

– Честно казано, такива ситуации никога не са ми тежали

Явно съм такъв характер. Отивам и давам всичко от себе си. Надявам се, че хората оценяват, че всички млади състезатели полагаме труд. И вярвам, че този труд ще даде нужните плодове, за да станем отбор. Убеден съм.

Тъй че за мен това не е тежест, а предизвикателство, защото аз искам дори на тази все още крехка възраст да играя срещу най-добрите волейболисти в света. Иначе ако се говори за лидерска позиция, за мен е прекалено рано. Тук съм, за да дам най-доброто от себе си на националния отбор.

– Стигаме до един неизбежен момент, който е свързан с баща ти. Ти си синът на Владо Николов, правят се сравнения с него. Как ти влияе това?

– Не ми пречи. Гледам малко по-различно на ситуацията. Много хора я използват, за да оправдаят моите успехи или обратното – моите неуспехи. Смятам, че това не е правилно. Става дума за моя труд, положен в тренировките. Аз съм на игрището, а не баща ми, който да скача или забива вместо мен.

С времето, показвайки все по-добра и по-добра игра, това ще се измести от фокуса на вниманието. Но ще повторя, че в момента не ми пречи или дразни.

– За теб се очертава доста наситено лято. Сега си с мъжете. После си предвиден и за отбора до 20 години, който ще участва на европейско първенство.

– Категорично искам да играя за този отбор. Той е моята слабост. От всички отбори, в които съм играл, този със сигурност ми е любимият. В него сме такива добри приятели и надъхани състезатели, а атмосферата е прекрасна. И това се вижда от успехите, които сме постигнали.

– Станахте световни вицешампиони в Иран миналата година.

– Да, страхотно беше. Но това важи за всичко преживяно с този отбор от създаването му. Направихме много здрава връзка помежду си. Много е готино и нямам търпение след мъжете да отида при момчетата.

– Смяташ ли, че предстои някои от тях също да направят прехода при мъжете, за да се съберете и там?

– Със сигурност има много момчета, които са талантливи и заслужават да бъдат викани. Някои от тях бяха на лагера с мъжете през миналия месец. Разбира се, някои състезатели се нуждаят от повече време, за да развият качествата си спрямо други. Това обаче по никакъв начин не ги слага на заден план, защото много скоро ще наваксат. Смятам, че 5-6 момчета от този отбор ще играят в близко време и при мъжете.

– Да поговорим за сезона в колежанското първенство с екипа на “Лонг Бийч”. Направи нещо, което досега никой не бе постигал в историята му. Превърна се в първия новак, който бе избран за номер 1 през кампанията. Преди това заслужи и редица други награди с представянето си. Как приемаш това, как ти се отрази?

– Готино е да печелиш такива награди. Особено и ако е за първи път в историята. Приемам го като мотивация за още повече работа, защото аз искам да покоря всеки възможен връх.

Много съм жаден за успехи. Това ми е мечтата от малък – да излизам и да мачкам всякаква конкуренция. Така съм направен. В природата ми е заложено състезателното.

– Каква е разликата между колежанското първенство в Америка и мъжкия шампионат на България?

– Бих казал, че като ниво са доста еднакви. Колежанското първенство е на високо ниво. Разбира се, има различни неща като топката и мащабите. Залите там са огромни и хубави, пълни с публика. Таванът в нашата зала е висок над 85 м.

На всеки мач има видео проверка, на големи екрани се излъчват повторения. Като логистика и технологично нивото е много високо. Идеята е явно всичко да действа като при другите типично американски спортове – баскетбол, американски футбол в колежанския им вариант, и това да помага за развитието на волейбола.

– В почти всички мачове на “Лонг Бийч” бе водещ реализатор, което доведе и до гореспоменатите награди. Бързо се справи с аклиматизацията. Каква роля изигра очевидното ти физическо развитие? Изглеждаш доста напреднал в това отношение спрямо миналата есен.

– Ясно е, че с много работа във фитнеса. Друг вариант няма. Имах късмета в този момент да порасна и да възмъжея, което определено даде своя ефект. Не че съм спрял да възмъжавам. Продължавам да раста.

– Какво е по-различното на топката, с която се играе в колежанското първенство? По-малка ли е?

– Не е по-малка, а е направена от по-различна кожа. Това позволява да се контролира по-лесно, което води до по-дълги разигравания.

– Събра много индивидуални награди, но с “Лонг Бийч” загубихте и двата финала от университета на Хавай.

– Радвам се за наградите, но като не постигнеш краен успех с отбора, те вече нямат чак такова значение.

– И за финал – брат ти Симеон също се развива добре във волейбола, на 15 г. играе и за мъжете на “Левски”. Може ли и третият брат Филип да ви последва?

– Третият брат е по технологиите. Но за Симеон предстои много добро бъдеще и се надявам да го видя скоро в “Лонг Бийч” и мъжкия национален отбор на България.

Интервю: Константин Ботушаров / „24 часа“