Селекцията на ЦСКА – вечната драма

От над 25 години, откакто анализирам ЦСКА и случващото се около отбора, вероятно за 25-ти път пиша коментар на тема: „Бави ли се селекцията в ЦСКА?“, като намека е, че тя се бави и задаването на риторичния въпрос е по-скоро за да се задържи вниманието на читателя и да не се даде отговор още в заглавието. С което искам още в самото начало да се подчертае, че това не е някакъв приом на сегашното ръководство. Случвало се е множество пъти и преди то да встъпи във власт. Ако трябва да направим груба сметка, през годините е имало случаи и когато селекцията в ЦСКА е бива значително навременна и съответните треньори са разполагали с почти всички нови попълнения още в първите дни на подготовката. Независимо дали говорим за зимна или лятна. Грубата сметка е 80/20 в полза на „закъснялата“ селекция. Също така често изказване на треньорите в клуба в края на полусезон или на сезон е, че се надяват новата селекция да се случи овреме, за да имат възможност новодошлите да се сработят и да бъдат използвани със самото начало на официалните мачове. Е, друг е въпросът, конкретно в ЦСКА, че самите треньори също така често са били част от трансферите. Посока „изходящи“. Което пък от своя страна автоматично ги е изключвало като част от т.нар. селекционен процес. Нещо, което явно се връчва като задължително условие №1 на всеки нов треньор при червените.

Сега към настоящето. ЦСКА приключи първата част от лятната си подготовка за новия сезон. Акцентът в нея бе най-вече новия наставник. Саша Илич се отказа от завършваща тази първа част контрола, остави мачовете за Австрия. Армейците почиват един ден и тръгват към сърцето на Европа. Тази събота им предстои мач. Наблягам още веднъж на тази събота, 18 юни, тъй като подобно инфо поне към вторник следобед не може да се открие в официалния сайт на ЦСКА. Но спокойно се намира в този на немския Гройтер Фюрт, който ще бъде съперник на българите. Какво реално би могъл да ползва от новата селекция Саша Илич? Цифром и словом двама, тъй като толкова са и новите имена. Шопов и Лазар. Може само да гадаем за две неща – дали все пак те са във форма, която ще позволи на Илич да ги пусне още в събота в игра. И изобщо какво представляват, тъй като едва ли някой от всички нас е следил подробно двете първенства, където българина и сърбина са се подвизавали. А именно – дублиращата дивизия на Холандия и сръбската елитна лига. И тъй като говорим за приключването на един начален етап в подготовката и преди започването на втория, основен, може да заключим че и този път има сериозно забавяне в селекцията на ЦСКА. Още повече, че се очакваше доста сериозен ъпгрейд на състава. Точно три седмици след първата контрола в събота, ЦСКА ще изиграе първия си шампионатен мач. Абсолютно недостатъчно време за адаптация за което и да е от евентуалните бъдещи нови попълнения. Което дава основание да предположим, че като цяло ще се разчита не сямо на ядрото от миналия сезон, но и на почти познатите имена. Тези, които дадоха основание на собственика Гриша Ганчев с право да се срамува от играта им в периода февруари – май. Значи, от тези ни е срам, поосвободиха няколко имена, вероятно ще се освободят още и още, ще има и продажби, най-малкото поне на Кайседо, но новите са само двама. Ами добре, да почнем от самия голмайстор. Кой ще го наследи? Кое е името, което ще носи бремето на наследството, направило така, че няколко години поред ЦСКА да случва на перфектни за родните разбирания и мащаби нападатели като започнем от Каранга и преминем през Мауридес, Али Соу и сега стигнем до Жорди. Изключително задължаваща поредица за този, който ще поведе атаката. Добре, дори и да оставим 5% вероятност еквадореца да остане, да стартира сезона, то винаги при него ситуацията ще е „всеки един момент“. Така както се случи с Али Соу.

Самият Саша Илич заговори на първата си и единствена засега медийна изява за необходимостта от повишаване качеството на състава. Макар и да не бъде за сметка на количеството. Което е още по-трудна задача. Ако вземеш с широк замах десет играчи, все има шанс 4-5 от тях да се окажат сполучливи. Но при две, айде три, до четири нови имена, трябва да стискаш палци да успееш почти безгрешно с всеки един от тях. А най-пресният пример изобщо не дава основания за надежда в това отношение. Взетите през зимната пауза Гарсес, плюс онзи другия, колумбиеца, дето името му прилича на марка популярни детски вафли, ако трябва да използваме с лека ирония езика на Димитър Пенев, не само не надградиха, ами директно попаднаха в графата „селекционни несполуки“. Освен ако не избухнат като дълбоко заспал вулкан, още в първите мачове през юли. Всичко става на този свят, миналата седмица дори Вилдсхут вкара гол за Суринам. Явно и той влиза във форма.

А като заговорихме за Кайседо, отделен остава въпроса, че той реално до момента не е тренирал с новия треньор. Както и друг основен „таран“ в центъра на отбора – Джефри. Тази сутрин четох забавни информации, че никой не знаел къде е, кога ще цъфне на Панчарево и че си бил изключил телефона си. Дори не е смешно. Този играч е на ръба да се превърне в реална легенда с шести сезон в клуба и над 150 мача!

Стъпвайки на база много предишни години, случвало се е да няма връзка между навременна и ненавременна селекция и представянето в официалните мачове. Често очакванията за чудесен старт, след като новите са дошли съвсем в началото на подготовката не са се оправдавали и обратното. Селекция в движение се е оказвала по-сполучлива. Но оглеждайки се за анонсираните кардинални промени в начина на управление, този компонент засега си кара постарому. С ясното съзнание и съответно алиби, оправдание, че видите ли колко е трудно да накараш някой качествен футболист да заиграе в България, надеждата е в ЦСКА да позабързат процеса. Защото към днешна дата изостават от графика. При това доста.

Автор: Николай Александров