Дяков: Сменяме екипите с ризи!; Манолев: Заради мениджъри и пари не отидох в по-голям отбор

Днес ще е по-особен ден за футболен Благоевград. Своите дълги и повече от успешни кариери приключват две от легендите – Светослав Дяков и Станислав Манолев, спечелили общо 21 трофея. Те ще изиграят своя бенефис днес от 19:15 часа за Пирин Бл срещу борещия се за оцеляване Ботев Bp. Двамата ще продължат да заемат ръководни постове в родния си клуб занапред.

„Ще сменим екипите с панталони и ризи“, пошегува се Дяков пред „Мач Телеграф“. Той завърши сезона като играещ технически директор, като ще заема сходен пост и занапред. Висока позиция в клуба се очаква да получи и Манолев.

„Не искам да казвам бенефис, а просто последен мач. Последен мач в професионалния футбол“, продължи Светльо.

„Искам хората да дойдат на стадиона, но не само заради мен и Манолев, а и заради младите, които ще са бъдещето на Пирин. Естествено, че има някакво по-особено настроение в мен, няма как, но гледаме в бъдещето“, каза още той.

„Кой мач няма да забравя никога? Реванша със Стяуа. Беше магично, всичко за Лудогорец тръгна от там. Иначе е ясно, че гостуванията на легендарните стадиони – „Сантяго Бернабеу“, „Анфийлд“, „Сан Сиро“, „Парк де Пренс , остават завинаги в съзнанието ми. Това нещо не се купува с пари“, призна Дяков.

„Най-много се гордея, че сам си постигнах успехите с много труд. Всичко съм постигнал сам, разбира се с помощта на треньори и шефове, но без моя труд и амбиции – това нямаше да стане. Щастлив съм, че направих една много добра кариера. При младите, за съжаление, не се вижда често тази амбиция, но се надявам, ако остана в клуба, да им го придам това нещо и да се развиват. От школата на Пирин са излезли много футболисти и дано продължи така, но трябва много работа“, каза пък Станислав Манолев.

„Винаги е имало изкушения, но може би преди бяха по-бедни времена, по-недостъпни. Нямахме толкова обувки и телефони и всеки се стараеше да играе, за да си позволи всичко. Сега имат по 10 чифта обувки, два инстаграма, пет фейсбука. Това е поправимо, ако се работи правилно. В целия свят ги има тези неща, но излизат футболисти, така че не е критерий. Най-силния си футбол го играх в ПСВ Айндховен. Тогава бях млад, амбициран да се покажа в Европа и смело мога да твърдя, че бях един от най-добрите в Холандия. Първата година бях в идеалния отбор, футболът там е на съвсем различно ниво. Може би заради това успяват хората, тъй като мислиш само за спорта. Има неща, от които съм разочарован. Можех да отида да играя в по-голям отбор, но така се стекоха обстоятелствата заради мениджърите и пари. Съжалявам за това, но не мога да върна времето назад“, добави той.

„Най-сериозен интерес към мен имаше от страна на Милан, ако трябва да бъда честен. Играхме националите с Англия на „Уембли“ и се представих добре, макар че паднахме и Капело беше треньор на англичаните и ме беше препоръчал на Милан.

Игнасио Абате играеше тогава там и не се получи трансферът. Това щеше да бъде върхът на сладоледа в моята кариера, но не се получи“, призна Манолев.