Ясен Петров: Футболът е жив, някои играят толкова силно, вадят ни очите

Селекционерът на българския национален отбор по футбол – Ясен Петров, даде специално интервю за колегите от „Гонг“, в което говори по всички актуални теми около родния футбол.

Специалистът коментира моментната ситуация в националния отбор, какви са проблемите, пред които се е изправил той, екипът му и футболистите, за тежките си моменти начело на „лъвовете“, както и за предстоящите важни двубои от Лигата на нациите, които започват през месец юни.

Петров говори още за отношенията си със селекционера на младежкия национален отбор Александър Димитров, за съвместната си работа с Георги Иванов – Гонзо, за ситуацията в отбора на Левски, както и кой е треньорът, от когото черпи най-голямо вдъхновение.

Той обяви още, че в българското първенство има футболисти, които играят толкова силно и хващат окото, че няма как да не бъдат повикани в националния отбор.

Г-н Петров, здравейте! Как прекарахте великденските празници?

– Христо Воскресе! Добре! В компанията на моето семейство, то е многолюдно, с трите деца и двамата внуци, с зет ми и изкарахме много добре.

Кое беше борецът вкъщи – червеното или синьото яйце?

– Зет ми преби всички. Той е от ЦСКА, много голям цесекар и ни преби всички със синьо яйце. Да, точно така. Това е най-хубавото нещо – ЦСКА и Левски да играят финал за Купата на България. Вие видяхте каква атмосфера имаше на „Герена“. Предполагам, че Националният стадион ще бъде пълен. Финалът заслужава такава атмосфера и нека по-добрият да победи.

Първо да си поговорим малко за националния отбор. Вече малко повече от година сте начело. Знаем дългосрочната цел – класиране на европейски и световни финали. Постигнахте ли обаче някои от Вашите краткосрочни цели, които си поставихте преди да поемете националния отбор?

– Ще бъда много кратък. Обща взето знам на кого мога да разчитам аз като селекционер и ние като екип. Свили сме максимално общия брой на футболистите, но това не означава, че няма да има и нови имена. В крайна сметка някои показват много добри и няма начин да не искаме да ги повикаме. Вадят ни окото, това е цялата история.

Какъв беше основният проблем в началото, когато поехте селекцията и как се справихте с него?

– Задачата беше да подмладим отбора. Доколкото можехме ние опитахме да го направим. Има доста млади момчета, но в крайна сметка идва такъв момент, в който се искат резултати. Както и да си говорим ние като екип искаме резултати. Играхме срещу много силни отбори. Влязохме в световни квалификации, където също играхме срещу много силни отбори, в този период ние вкарахме доста млади момчета и почнахме да опознаваме отбора.

Какво е най-голямото предизвикателство сега пред Вас? Проблемът вече постигането на фактически резултати ли е?

– Това е. С въпроса идва отговорът.

Имало ли е момент през изминалата година в националния отбор, в който Ви е идвало буквално да „хвърлите кърпата“?

– Ние общо взето тук се познаваме. Аз съм от хората, които никога не се отказват. Имало е много тежки моменти. Да ви кажа честно, аз съм един от хората, които не обичат да губят, както и екипа, с който работим. Не мога да кажа, че това е лек момент в българския футбол, но продължаваме напред. Трябва да продължим напред, защото имахме лоши, но и хубави моменти, които ни обнадеждават.

След кой от мачовете Вас лично ви беше много яд? Може би този срещу Хърватия?

– И срещу Хърватия, ако мога да бъда искрен. Играхме доста агресивно, имахме доста голови положения, но случват се неща, които не може да предотвратиш. В крайна сметка аз се надявам да имаме късмет в следващите мачове. Дай Боже това лошото да е останало назад.

Нека си поговорим именно за следващите мачове. Нормално, най-голямо внимание се обръща към първата среща срещу тима на Северна Македония. Защо, според Вас, ние ще победим Северна Македония?

– Ние искаме да победим, по принцип. Това е принципно положение. Не искам да политизираме нещата. Това е един противник и трябва да го уважаваме. Дали ще е Северна Македония, после идва мач с Грузия. Трябва да уважаваме противниците, но ние искаме да победим.

Северна Македония в последните две години е един от хитовете на европейския футбол. Затова чисто футболно говорим защо според Вас?

– Защото искаме да победим. Ние като екип и надявам се футболистите също да искат да победят  и да го покажат в срещата.

Четирите мача през юни ще се проведат в рамките на едва десет дни, като ще има и голямо пътуване към Гибралтар, а след това към Грузия. Притеснява ли Ви това и ще повикате ли по-голяма група от футболисти?

– Достатъчен брой футболисти ще бъдат повикани, въобще не ме притеснява нищо. Вече свикнахме да работим в такъв сгъстен цикъл. Не е нещо ново за нас. Миналата година ние изиграхме 13 срещи. Тази имаме малко по-малко. Работил съм в такава страна, в която през цялото време трябваше да летим. Това не е нещо непознато за нас като екип. Да, със сигурност трябва да изиграем тези мачове и трябва да сме подготвени за това – четири мача един след друг.

Вие сте казвал много пъти във ваши публични изявления, че на Вас не Ви звънят клубни президенти, футболни агенти. Започнаха ли вече да го правят?

– Не. Ето, честен съм, казвам ви го.

Вие налагало ли се е да звъните на клубен треньор с молба да го помолите да пуска Ваш футболист малко повече да играе, за да може той да бъде по-полезен за националния отбор?

– А, това ми се е налагало. Не крия, пътувал съм и до Италия, разговарял съм и с треньори и им казвам, че трябва да имат игрово време, защото за нас е много важно, когато повикаме талантлив, млад играч да има игрово време. Да, това съм го правил. Това е нещо нормално. Младите играчи трябва да играят. Сега не искам да вкарвам статистика, направете си анализ колко млади играчи има в българското първенство. Почти всички, които са на терена, ние ги викаме, както и повечето млади играчи, които играят в чужбина. И те са през цялото време пред нашето полезрение.

Спекулира се много за Вашата комуникация с треньора на младежкия национален отбор Александър Димитров относно това кое от талантливите момчета до 21 години да попадне при Вас или съответно при него. Говорим за имена като Доминик Янков, Мартин Минчев, Филип Кръстев, Светослав Вуцов. Има ли истина, че възниква напрежение?

– При мен няма напрежение. Мъжкият национален отбор е приоритет. Нямам напрежение и със селекционера на младежкия национален отбор. Не знам как се спекулира, но при мен спекула няма. Аз имам директен разговор, ако има нещо, ние винаги го изясняваме.

Политиката за намиране на момчета с български произход от чужбина ли е ключова за по-доброто бъдеще на националния отбор?

– Дай Боже. Има много момчета с български корени, които играят добре. Ние следим всичко, повярвайте ми. Даже сега слизам отгоре от нашия кабинет, където гледаме и следим всичко.

Противно на това, което казват много хора, селекционерът на националния отбор, когато няма мачове, не прави нищо. Много хора казват така. Вие ги оборвате в момента.

– Нали виждате къде ме намирате.

Един тандем начело на Левски от десетилетие отново се събра, макар и този път в националния отбор. Как се работи с човек с характер като Георги Иванов – Гонзо, с когото бяхте начело на един от най-силните отбори на „сините“?

– Ние винаги сме работили добре и в момента работим добре. Повярвайте ми, аз се надявам също така да дадем радост на хората, защото работим добре. Разбираме се добре.

Вие сте бивш състезател и треньор на „сините“ и няма как не Ви попитам за Вашия поглед за това, което се случва в Левски и работата на Станимир Стоилов.

– Само добри думи мога да кажа. Играят добре.

Привърженик ли сте на този модел, в който треньорът на клубния отбор има по-голяма спортно-техническа власт, по подобие на това, което Станимир Стоилов в Левски и Илиан Илев в Черно море? Смятате ли, че това ще помогне повече в развитието на българския футбол?

– Да, привърженик съм това. Да се върна към предния въпрос. Вие видяхте каква беше атмосферата. Това е – футболът е жив. Това е нещо, което най-много ме радва.

Кой е треньорът от когото сте попили най-много и така може да се каже, че сте откраднали най-много в занаята?

– Не искам да обиждам никой, защото аз съм имал много треньори. Но този, който ми даде пътя в професионалния футбол, лека му пръст, е Динко Дерменджиев. Един от хората, който най-много ми е повлиял върху мисленото ми за футбола. Работил съм с много силни треньори. Ако тръгна да ги изреждам, някои ще забравя и не искам да се обижда, но с този, с който започнах, защото това е човекът, който ме вкара в професионалния футбол От всеки съм „крал“ по нещо. Това е професия и в нея се „краде“ от време на време по нещо. Но Чико беше нещо … как да ви кажа.

А кой е треньорът в европейския и световен мащаб в момента, от когото така най-много се възхищавате и попивате по някакъв начин. Вие сте имал възможността да се изправите срещу такива треньори докато бяхте в Китай – срещу треньори от световна класа?

– Не само в Китай. В момента в националния отбор ние сме изправяли срещу наистина много големи имена, но за мен, този, най който аз се възхищавам, е Карло Анчелоти.

Какво Ви харесва най-много при него?

– Първо, спокойствието му. Виждам уважението в него. Един човек, който никога не е говорил за съдии, никога не е говорил против своите играчи. Един човек, който е уважаван навсякъде, където е бил. Навсякъде.

Две думи ми направиха сериозно впечатление, когато четох ваше интервю. Вие споменахте една от тях преди малко – уважение и признание. Съгласен ли сте, че у нас все по-рядко се среща тяхното проявление и, ако да, как може това да се промени?

– Аз винаги имам една такава надежда, че това може да се промени. За мен първата думичка, когато се срещна с футболистите, им казвам така: „Аз ще Ви дам уважение, искам да получа уважение. Този, който не уважава, нещата приключват“. Но аз давам уважение на всеки. И това е най-важното нещо – отношението на хората, на страничните, които наблюдават и т.н. Ние живеем в много странно време. Времето ни е на пандемия беше, след това дойде война. Приключихме с пандемията и виждате, че всичко се промени. Времето е странно, но въпреки всичко, ние трябва да върнем уважението. Това си пожелавам и подкрепата. Много хора казват, че ние не се молим. Подкрепата се дава, защото, когато обичаш един отбор и си фен на даден отбор, когато го подкрепиш в много труден момент това означава, че си истински фен. Същото нещо и за националния отбор – подкрепете ни, хора!

За финал, г-н Петров, оставям Вашето обръщение към всички фенове на българския футбол преди тези важни срещи на националния отбор.

– Аз съм убеден, че хората в момента са много жадни за футбол. В момента почнаха да се пълнят стадионите. Аз съм убеден, че ние ще бъдем подкрепени, чувствам го. Пожелавам лично на нашия екип и на нашите футболисти да ги зарадваме. Това е нещо, което страшно много го искаме.