Станимир Стоилов – Мъри срещу Алън Пардю 13:1

Финалът за Купата на Българя е след малко повече от две седмици. Сравненията между ЦСКА и Левски вече започнаха, като такива най-вероятно ще има до първия съдийски сигнал на турнирната битка.

Днес ще обърнем внимание на двамата треньори, които би трябвало да изведат „червени“ и „сини“ на националния стадион „Васил Левски“. Алън Пардю и Станимир Стоилов притежават различни кариери, но всеки от тях определено има с какво да се похвали. Нека се запознаем малко по-детайлно с мениджърската им съдба до този момент.

Алън Пардю – треньорски успехи: EFL Trophy (2009/10), два финала за ФА Къп (2005/06, 2015/16), Треньор на годината във Висшата лига (2011/12), „Треньор на треньорите“ (2011/12).

Треньорската кариера на Алън Пардю започва от клуба, където завършва и футболната си такава – Рединг. Първоначално като временно изпълняващ длъжността (1998 година), а след това и като редовен мениджър. В тима се задържа до 2003 година. Първите си големи успехи постига начело на Уест Хям. Извежда чуковете до деветото място в елита през 2005/06 година, а също така ги класира на финал за ФА Къп загубен драматично след дузпи от Ливърпул.

На 24 декември, 2006 година поема 19-ия Чаралтън и макар да стабилизира играта на тима, за първи път в кариерата си изпада от Висшата лига. Следващият период със Саутхемптън носи на Пардю първото му треньорско отличие – EFL Тrophy , равнява се на петия по значимост трофей в Англия, за който се състезават само отборите от Лига 1 и Лига 2.

Широка популярност Пардю добива в Нюкасъл. На „Сейнт Джеймс Парк“ се задържа цели 4 години. Постига сериозен успех, класирайки свраките в европейските клубни турнири през 2012 година за сефте след завръщането им в елита. Под негово ръководство изгряват звездите на футболисти като Анди Керъл, Джоуи Бартън, Папис Сисе. Стига до равенство 4:4 с Арсенал, след като отборът му изостава с 0:4 на полувремето. А това е определено за едно от най-големите завръщания в историята на английският футбол.

Отново през 2012 година е избран за „Мениджър на годината“, като е последният английски треньор до този момент, който е грабвал приза.

С Кристъл Палас Пардю стига до втория си финал за ФА Къп през кампания 2015/16. Той бива изгубен от Манчестър Юнайтед с 1:2. Преди ЦСКА работи за УБА и Адо Ден Хааг от Нидерландия. При „дроздовете“ изкарва 4 месеца, като на 2 април, 2018 година е освободен заради слаби резултати. Пандемията от COVID-19 го сварва в Адо Ден Хааг, където преди прекратяването на шампионата печели 1 от 8 срещи в Ередивизията.

Статистика като треньор: 832 мача (341 победи, 196 равенства, 295 загуби). Спечелени трофеи – 1.

Станимир Стоилов: треньорски успехи: Шампион на България (3 пъти), Купа на България (3 пъти), Суперкупа на България (2008/09), Шампион на Казахстан (4 пъти), Купа на Казахстан (2016), Суперкупа на Казахстан (2015), Четвъртфинал с Левски за Купата на УЕФА (2005/06), Групова фаза на Шампионска лига с Левски (2006/07) и с Астана (2015/16), Групова фаза на Лига Европа с Астана (2016/17), Треньор на годината – 2017.

Подобно на Пардю, треньорската кариера на Стоилов реално започва в отбора, където слага край на своята футболна кариера – Левски. От лятото на 2004 година получава доверието да води „сините“ и се превръща в тяхна легенда. Печели първото си отличие като наставник през 2005 година, когато воденият от него клуб побеждава ЦСКА във финал за Купата на България с 2:1.

Няколко месеца по-късно взима Суперкупата на страната, а от там и две последователни титли през 2006 и 2007 година. Най-запомнящи обаче са европейските му подвизи с Левски. През сезон 2005/06 извежда столичани до четвъртфинал за Купата на УЕФА, където биват отстранени от Шалке 04. Година по-късно ги превръща и в първия български клуб, класирал се за груповата фаза на Шампионската лига. Левскарите попадат в група с Барселона, Челси и Вердер (Бремен).

След кратка авантюра като временен национален селекционер, Стоилов води Литекс. С тима от Ловеч печели Купата на България. От 2009 година води България за около две години , през които побеждава само в 3 от 14 мача. Следващите му работодатели са Анортозис (2011) и Ботев (Пд) през 2013, но на нито едно от двете места не постигна значими успехи. С „канарите“ има загубен финал за Купата срещу Лудогорец.

От 2014 година Стоилов поема казахстанския Астана и твори история. Превръща столичани в хегемон с четири последователни титли. През 2015/16 „жълто-сините“ играят в групите на Шампионската лига за първи път, където печелят 4 точки в компанията на Атлетико (Мадрид), Бенфика и Галатасарай. 12 месеца по-късно се подвизават и в групите на втория по значимост клубен турнир на континента – Лига Европа.

През 2018 година става национален селекционер на Казахстан, където за 9 мача постига абсолютен паритет от победи, равенства и загуби. След дълга почивка, на 1 септември, 2021, поема рискования ход да бъде старши-треньор на Левски. За момента той се оказва успешен.

Статистика като треньор: 490 мача: 288 победи, 109 равенства, 93 загуби. Спечелени трофеи – 13.

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“